На всички ни е известно, че неравенството в Америка през последните няколко години е нараснало. Общоприетата теза сред консерваторите и дори сред мнозина либерали гласи, че неравенството е цената, която плащаме за развитието, пише в анализ за TIME Рана Форухар.
Ако искаме повече развитие, трябва да се примирим с увеличаването на разликата в доходите. Носителят на Нобелова награда за икономика, професор от Колумбийския университет и бивш съветник на Бил Клинтън по икономическите въпроси Джоузеф Стиглиц пропука тази наложила се като азбучна истина с доклада, който написа за Института "Рузвелт", озаглавен "Пренапийсвайки правилата".
По същество това е пътна карта, показваща тенденциите и промените в политиката през идните четири години, които много хора с напредничаво мислене биха искали да видят.
В този труд има не малко провокационни откровения, но главният извод е следният: неравенство не е неизбежно и това не е социален, а икономически проблем, защото именно заради него всеки икономически възход от 90-те години е ставал все по-бавно и по-дълго в сравнение с предходния. Неравенството не е цената на икономическия растеж, а по-скоро причината и симптомът за забавянето на растежа.
Това е смайващ документ, особено ако се сравнява с по-малко радикалния труд на Центъра за американски прогрес за това как да бъдат подсилени позициите на средната класа. Негов автор е друг бивш съветник на Клинтън - Лари Съмърс. Мнозина очакваха, че в работата на Съмърс ще бъдат изложени основните линии на икономическата политика на Хилари Клинтън.
В известна степен в тези трудове има неща, които се припокриват, но докладът на Стиглиц е по-смел и по-дълбок. Той прави много по-съкрушителна оценка на политическите промени, станали не само през годините на управлението на Джордж Буш, но и на президентството на Бил Клинтън, особено на продължителното дерегулиране на финансовите пазари, на промените в корпоративната система на заплащане, а също на данъчните изменения в началото на 90-те.
При представянето и експертните обсъждания на темата за неравенството и за това как то въздейства на растежа Стиглиц дебело подчерта, че и републиканската администрация, и демократическата администрация са виновни за това, че са водили политика, съдействаща за нарастване на неравенството.
Освен това те са създали, според него, концепция, утвърждаваща, че нищо не може да се направи с това неравенство. "Неравенството не е неизбежно", заяви Стиглиц.
"Става дума за решения, които вземаме, и за правила, които създаваме, за да определим структурата на нашата икономика". Един от най-важните икономически въпроси по време на президентската кампания в САЩ през 2016 година ще бъде "Защо неравенството наистина е важно?". Отговорът е: "Защото то спира растежа и следователно се отразява отрицателно на благосъстоянието на всеки".
Причините за неравенството обаче са доста по-сложни и те имат системен характер. Сенатор Елизабет Уорън и кметът на Ню Йорк Бил де Блазио също присъстваха на форума и помогнаха да се изяснят всички нещата по въпроса. Де Блазио призова за повече социална активност, "така че да се насочваме към общество, което възнаграждава повече труда, а не толкова богатството", а Уорън отново повтори извода си от миналата седмица, когато тя говори за неравенството и търговията.
Според нея, ако президентът Барак Обама получи правомощия да ускори трансатлантическия търговски процес, големите банкови лобита и от двете страни на Атлантика ще могат да разводнят още повече финансовите реформи, чиято цел е да се справят с неравенството. Заради това изявление президентът Обама нарече Уорън зле информирана.
Уорън отбеляза, че това търговско споразумение се прави във взаимодействие с 500 неправителствени организации, от които 85% са или отраслеви лобисти, или представители на едрия бизнес, предава БТА.
Твърденията на Уорън за "изопачаване на икономическата игра" на Америка имат непосредствена връзка с два ключови извода от доклада на Стиглиц. Първият е, че неравенството изцяло е свързано с политическите решения на Вашингтон, които облагодетелстват богатия. Вторият е, че в основата на проблема не е някои отделно решение – налогът върху приходите от увеличението на капитала на закона Дод-Франк, здравната реформа или трудовите стандарти, а всички те, взети заедно.
"Наша икономика е система", казва Стиглиц, и борбата с неравенството ще изисква системен подход в редица области - при финансовата реформа, корпоративното управление, данъчната политика, антимонополната политика, паричната политика, образованието, здравеопазването и трудовото законодателство.
Тя може да направи наложително преустройството на такава институция като Федералния резерв на САЩ. Стиглиц и Солоу са съгласни, че Фед трябва да отчита безработицата по нов начин, вероятно като се съсредоточи не върху отделен целеви показател, а върху това кога реално започват да се увеличават заплатите. Според Стиглиц това е най-добрият признак, че безработицата в страната действително се променя за добро.
Мисленето с такива по-цялостни категории би станало важна промяна за законодателите, свикнали да се справят с тези проблеми поотделно и то гледайки всеки един от собствената си камбанария. И Стиглиц, и други икономисти обаче отбелязаха при експертните дискусии, те често са взаимосвързани, имайки предвид, например, как пенсионните фондове работят с "активните" акционери, за да подтикнат корпорациите да вземат прекомерно големи заеми, за да дадат големи пари на инвеститорите, докато в същото време занижените плащания и намалените печалби, които са държат по офшорни сметки в данъчни убежища, сочат, че дългосрочните инвестиции не се правят в реалната икономика, а това забавя растежа.
Или пък как като се продължава практиката привилегиите в здравеопазването на работещия да се обвързват с компаниите. Така той се превръща по същество в техен роб, защото не може да иска повишение на заплата, а да не говорим пък, че не му е по силите в тези условия да започне самостоятелен бизнес.
Това е много важен въпрос и дискусията в Института "Рузвелт" бе част от продължаващата кампания на крайната левица, която се опитва да направи така, че вероятният кандидат за президентския пост Хилари Клинтън да не може да действа със старите методи, ако влезе в Белия дом. Прогресивно мислещите не искат тя да се ограничи с разговори за размера на минималната заплата и за преразпределението на доходите.
Те искат Клинтън да направи радикални промени в паричната култура и политическата икономика на страната ни. Това означава да се скъса напълно с предишната политика, включително и отказ от решенията, разработени от съветниците на съпруга й, с чиито призраци тя трябва все още публично да се пребори.
преди 9 години Дайте линк да го прочетем този труд на Стиглиц отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Много добре казано Плащаме данъци за да има полиция която да ни пази общо казано да има ред и определени права над другите и т.н. разделението на трите власти е за да се контролират а в какво се изражда е друга тема и вратичките в закона и как се харчат парите във бюджета и т.н. статията е много добра - http://darikfinance.bg/***/83787#comments - ''В тази модерна система данъците имат пет основни функции:.............'' отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Борбата с престъпността също струва пари! Трябват затвори, адвокати, съдии, полицаи и т.н. Храненето в затвора също струва пари. Разпространението на болестите от нехигиеничното живеене на бездомните също струва пари. Системите за сигурност против крадци също струват пари!Невъзможността да се разхождаш свободно в своята държава без да те е страх от това, че ще те оберат, нападнат и т.н. също струва пари... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Швеците имат висок стандарт, но с цената на все по-тегаво задлъжняване - а това бе икономиката, с най-бърз растеж на света в продължение на ного години !!! Но държавата се напълни с всякаква ***, "интегрираща" се цял живот без труд, което доведе до набъбване на администрацията и все повече професионално безработни швеци, паразитиращи на държавна издръжка. А техни заможни съграждани масово емигририраха - но само ДАНЪЧНО - за да не им одират 70-80% от заработените с труд и мозък пари. Физически си живеят в Швеция, за да ползват социалните екстри... според теб защо съществуват разните държавици - данъчни райчета - Монако, Андора - да не говорим за офшорките? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Ами нали плюскането и домът струват ПАРИ ??? Ти защо не поемеш хрантутенето на тумба *** и не им купиш жилище, докато сам се свиваш в някоя панелка?Напротив - в България преразпределението е стигнало до чудовищна уродливост и гавра - защото сме държава, в която всяка хъхрячка може да си докара доходи САМО от помощи (без да броим престъпната дейност) над средната работна заплата, просто като снесе няколко нови хъхряка.Аз съм на мнение, че НИКОЙ не трябва да получава даром социални блага, щом е в състояние да работи... защото другият вариант е този, в който ти не виждаш нищо ужасяващо. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Ами всеки пълнолетен и дееспособен человек има правото и да бъде подлъгван.Богатите по-добре и мъдро управляват своите пари - това не означава, че по-малко богатите не могат да се научат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Ного ясно - богатите хора затуй са богати - защото техният покровител е св. Йосиф - бащата на Иисус - дърводелецът - майстор на врати и вратички.И как това оправдава средната класа? Повечето врати и вратички и за тях достъпни са. Всеки има моралното право да намали по законов път своите данъци - особено в държави, които ограбват успелите или просто здраво работещите свои граждани, за да хрантутят всякаква гнъсна ***. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Тук масата пропускат, че неравенството влияе най-вече на обществото като цяло и вредите са в тази насока. Източните общества са по принцип колективистични и там личността подчинява интересите си и работи за цялото(държавата). Там НЕ изповядват западната либерастка идеология на егоистичния индивид, на когото всички(държавата) са му длъжни и все още са дисциплинирани. Затова резултататите са им "малко" ;) по-различни. Впрочем либерастката идеология е основно продукт насочен към подчиняваните баламурници. Сащианците(олигархиата им) здраво държат за топките И техните си по-дребни риби по един или друг начин. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Колега, леко бъркаш нещата. Проблемът не е липсата на "социална държава", а липсата на "правова държава". Например, виж Сингапур или Южна Корея. Типични примери, където въпреки че преразпределението е ниско, икономиките прогресират, благодарение на наличието на върховенство на закона. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Например ниските лихви удря голяма част от бедните и средната класа. Веднъж, защото ниските лихви ги "подлъгва" да теглят кредити. Втори път, чрез по-високите цени, вследствие на лудото печатане от страна на ФЕД. Затова неравенство иде реч. отговор Сигнализирай за неуместен коментар