Банки, контролирани от трима милиардери - приятели на руския президент Владимир Путин, са със замразени активи в САЩ на стойност около 640 млн. долара - като отмъщение за действията на Кремъл в Украйна, показват данни на американските власти, предоставени след запитване на Wall Street Journal.
Данните, които досега не бяха известни и са предоставени от Министерството на финансите, показват изненадващата степен, до която наложените от САЩ икономически санкции „бъркат в джобовете“ на някои от руските политически най-обвързани фирми, пише изданието.
Най-силно засегната е „Банк Россия“, на която са блокирани 572 млн. долара по американски сметки. Сумата възлиза на почти 10% от активите на банката към 2013 г. по днешен обменен курс, изчислява WSJ.
Базираната в Санкт Петербург банка, чийто основател Юрий Ковалчук бе наричан от американските власти „един от касиерите“ на Путин, се счита от САЩ за лична банка на висши руски представители.
Блокирани са също така минимум 65 млн. долара на „СМП Банк“, или около 2 процента от общите ѝ активи към миналата година. Мажоритарни собственици в нея са Аркадий и Борис Ротенберг, които са приятели на Путин от детските години и негови партньори по джудо. И двамата натрупаха сериозно богатство в Русия в рамките на изгодни договори с държавата и държавните предприятия.
Двете банки са сред редицата руски компании и финансови организации, срещу които САЩ въведоха икономически санкции. Санкционният режим засяга също така „Газпром“, „Газпром нефт“, „Лукойл“, „Сургутнефтегаз“ и „Роснефт“. Секторни мерки действат срещу „Сбербанк“, „Банката на Москва“, „Газпромбанк“, „Росселхозбанк“, „Внешекономбанк“, „ВТБ“ и редица отбранителни предприятия.
Нито една друга компания обаче не се доближава до тези суми, които отразяват експозицията на двете банки към западните парични канали. Тези данни също така подчертават ограниченото влияние на такива целенасочени санкции, поне в сравнение с огромните богатства, натрупани от руските олигарси.
Администрацията на Обама и Европейският съюз наложиха няколко кръга от санкци от началото на конфликта в Украйна. Някои от тях са за визови ограничения и замразяване на индивидуални или фирмени активи, докато други санкции се опитват да ограничат руския достъп до западно финансиране или технологии.
Идеята беше да се санкционира вътрешният кръг на Кремъл и да се увеличи натискът върху Путин за това да промени курса на поведение на Русия. И все пак, почти година след като Кремъл откъсна Крим от Украйна, няма доказателства, че стратегията е засегнала съществено приятелския кръг на Путин.
Макар че западните санкции допринесоха за това руската икономика да влезе в рецесия, редица западни представители твърдят, че Москва ще продължи да подкрепя сепаратистите в източната част на Украйна в конфликта, за който се твърди, че е отнел около 6000 живота.
Москва твърди, че анексирането на Крим отразява волята на народа, позовавайки се на референдум, проведен под окупация на региона. Кремъл отрича, че подпомага бунтовниците, като наложи собствени контрасанкции срещу някои физически лица и внос от западни пазари.
21:11 | 13.09.22 г.