Защо Фед трябва да се забърза с промяната на лихвената политика

Паричната политика на Федералния резерв се определя само от икономическите данни. Това повтарят винаги представителите на самия Федерален резерв. И наистина нещо изключително малко вероятно трябва да се появи по екраните на анализаторите на данни, за да може Фед да промени нещо в своя неофициален план на действие.

Закупуването на дългосрочни ценни книжа, т.нар. количествени улеснения, се очаква да бъде преустановено през тази есен. И по някое време през първата половина на 2015 г. Федералният резерв ще започне да повишава лихвеният процент, който към момента възлиза на почти нула процента.

Финансовите пазари в момента се интересуват много от въпроса дали лихвените проценти ще бъдат увеличени през март или едва през юни 2015 г. Предполага се, че Фед ще стартира увеличението през март, но това не е толкова важно. Решаващ е темпът на покачването на лихвените нива и нивото им в края на 2015 г., пише в свой анализ за WirtschaftsWoche Мартин Фелдстеин*, професор по икономика в университета в Харвард. 

Сред членовете на Федералната комисия за открития пазар (Federal Open Market Committee – FOMC), която е водещият орган по определянето на лихвените равнища, мненията са разнопосочни. Ако се вземе медианата на тези мнения, то може да се очаква, че в края на 2015 г. лихвата ще е между 1,25 и 1,5 процента. А година по-късно, към края на 2016 г. се очаква лихва от близо 3%. 

Подобни лихвени равнища биха били твърде ниски, смята Фелдстеин. При инфлация от около 2% или дори малко по-висока, още в края на 2015 г. реалната лихва ще е нулева. След това паричната политика отново би подкрепила инфлацията, вместо да се грижи за ценовата стабилност, както би следвало.

Много може да се спори какво би било най-подходящото ниво на лихвата. Но на анализа на Фед при дългосрочно ниво на инфлацията от около 2% съответства дългосрочен лихвен процент от около 4%.

Индексът на потребителските цени в САЩ отчита увеличение от 1,7% в рамките на година и би бил по-висок, ако не бе необичайният спад напоследък. През второто тримесечие на 2014 г. инфлацията  на годишна база възлезе дори на 4%.

Когато става дума за инфлация, Федералният резерв предпочита да взема предвид индекса на частните разходи за живот. Централните банкери предпочитат да преглеждат развитието в дългосрочен период - дванадесет месеца, а не три - и по този начин оправдават своето спокойно отношение към инфлационния риск.

Така те отчитат инфлация на потребителските цени от едва 1,5 на сто за дванадесетте месеца, приключващи през август. Това съответства на т.нар. базисна инфлация, при която цените на храните и енергията не се вземат под внимание.

При това обаче и частните разходи за живот в действителност се увеличават по-бързо напоследък - на годишна база от 2,3 на сто за периода от април до юни.

Какво следва от това? Ако ценовата стабилност е единствената цел на Фед, то нивото на лихвата днес би следвало да е около четири на сто. Обосновката на централните банкери за тяхната ултра мека парична политика е техния "двойнствен мандат", който изисква от тях да се грижат и за пазара на труда в САЩ.

Месечните доклади на Фед наблягат на продължаването на „значително неизползване на част от ресурсите на работната сила". С това се разбира не само равнището на безработица от 6,1 на сто, но и милионите американци, които работят на непълно работно време и феноменът, че много хора официално не се считат за безработни, защото те не търсят активно работа.

Ако Фед смята, че сегашната ситуация на пазара на труда крие значителни загуби на икономически потенциал, със сигурност е прав. В икономиката обаче съществува и тезата, че това състояние се причинява от цикличната липса на търсене или от по-скоро структурни проблеми, които не биха били променени от парични стимули.

А едно ново проучване на икономисти от Федералния резерв стига до извода, че почти целият спад на участието в пазара на труда е в резултат от застаряването на населението и други структурни фактори.

Последните изследвания също така показват, че увеличаването на търсенето, което би довело до намаляване на сегашното равнище на безработицата, ще доведе до повишаване на инфлацията. Алън Крюгер от Принстън, който до преди миналата година бе председател на Съвета на икономическите съветници на президента Обама, е сред авторите на мащабното проучване, което показва, че инфлацията отразява степента на краткосрочната безработица – хората, които са по-малко от шест месеца без работа, но не и на общото равнище на безработицата.

Разбира се, дългосрочната безработица означава и отказване от потенциалното производство на стоки и услуги, както и лично страдание. Това няма нищо общо с нивото на инфлацията, пише още Фелдстеин.

Според анализа на Крюгер инфлацията започва да се понижава, когато делът на краткосрочната безработица се повиши до 4-4,5 на сто. Какво показва моментната ситуация: краткосрочното равнище на безработицата възлиза на 4,2 на сто, темпът на инфлацията всъщност се покачва, а от изследванията на Крюгер научаваме, че е вероятно да се увеличава и през следващите месеци.

* Мартин Фелдстеин е професор по икономика в университета в Харвард и председател на Съвета на икономическите консултанти на президента Роналд Рейгън и бивш президент на US National Bureau of Economic Research.