„Понякога изглежда, че икономистите и управляващите са прекарали по-голямата част от последните шест години, неуспявайки да открият неща, които щяха вече да знаят, ако бяха прочели труда ми от 1998 г. за капана на ликвидността в Япония, публикуван в Brookings Papers on Economic Activity“, пише американският икономист Пол Кругман в блога си в New York Times.
„Имаше голямо объркване например около това дали Рикардианската еквивалентност* не прави фискалната политика неефективна, както и огромно изумление от факта, че нарастването на паричната база не доведе до силно увеличение на по-широкото парично предлагане или инфлация, въпреки че всичко това беше ясно още преди 16 години, ако човек се беше замислил сериозно върху капана на ликвидността в Япония“, продължава Кругман.
Сега акцентът е поставен върху ролята на проблемните банки. Европа проведе своите стрес тестова, които не бяха толкова лоши. Сега плъзват обезпокоителни коментари, че е възможно доброто здраве на банките на хартия да не предотврати изпадането на региона в дефлация, посочва икономистът.
„Това вече го минахме. През 90-те основното схващане беше, че японските зомби банки са проблемът и че с тяхното отстраняване всичко ще се нареди. Аз обаче изследвах обстойно логиката и доказателствата за тази теза (стр. 174 – 177, Brookings Papers on Economic Activity, 1998 г.) и те не издържаха“, отбелязва Кругман.
Наистина, мнозина ще видят в този коментар единствено самоизтъкване и самохвалство, но е наистина отчайващо, че толкова много хора възраждат самозаблуди, които отдавна са били напълно опровергани, завършва икономистът.
*Теория, доразвита по-късно от Робърт Бароу, според която дефицитното държавно стимулиране на търсенето с е неефективно, тъй като икономическите агенти намаляват потреблението си в очакване на бъдещите данъци, с които да се финансират държавните стимули.
20:53 | 12.09.22 г.