Майкъл Танер е старши научен сътрудник в Cato Institute и ръководи изследванията по вътрешнополитическите въпроси с особен акцент върху реформата на здравеопазването, социалната политика и социалната сигурност в САЩ. Aвтор e на редица книги, посветени на обществената политика, в това число "Левиатан вдясно: Как консерватизмът на голямото правителство прекрати революцията на републиканците" (Leviathan on the Right: How big-government conservatism brought down the republican revolution), "Здравословната конкуренция" (Healthy Competition), "Крахът на държавата на благосъстоянието" (The Poverty of Welfare state).
Танер има публикации в почти всички по-големи американски издания – New York Times, Washington Post, Los Angeles Times, Wall Street Journal и USA Today. Има седмични рубрики в National Review Online и New York Post.
Майкъл Танер е в България по покана на European Student for Liberty. Той е сред лекторите на Втората регионална конференция на организацията, която ще се проведе в София на 18 октомври.
С него разговаряме за въпросите в сферата на социалната политика, здравеопазването и необходимите мерки за стимулиране на икономическия растеж в САЩ, Европа, България.
– Да започнем с това, което представлява Cato Institute. Каква роля може да играе неправителствена организация като Вашата в ограничаването на влиянието на правителството и увеличаването на индивидуалната свобода?
Ключът към всяко едно дълготрайно изменение в публичните политики е промяната на общественото мнение. Това е нещо, в което неправителственият сектор може да бъде най-ефективен. В края на краищата не става дума единствено за непосредствените политически въпроси, но и за създаването на интелектуална основа за нови политики. Това може да включва практическите, философските и икономическите основи за политика.
Неправителствените организации могат също да спомогнат за въвеждането на нови идеи в политическия дебат. Cato Institute, например, е помогнал за осъществяването на такива идеи като избора на училище, частните пенсионни фондове и приватизациите в здравния сектор, които са важна част от политическите дискусии. Не всички от тези идеи са в сила все още, но те дори нямаше да се обсъждат без активния принос на Cato Institute и единомислещите организации.
По отношение на промяната на политическия диалог, ключът към успешното развитие на неправителствения сектор е строгият аналитичен поглед и независимостта. Анализът трябва да бъде базиран на данни и въпреки че несъмнено има философски и идеологически опори, той не трябва да бъде обвързан с което и да е правителство, политическа партия или друг специален финансов интерес и контрол.
– Вашата организация е фокусирана до голяма степен върху икономическата реалност в Съединените щати. Какви стъпки бихте препоръчали на Вашингтон, за да може страната да поеме по пътя на стабилния икономически растеж и просперитет?
Свиване на разходите. Икономистите спорят за точна взаимовръзка между размера на правителството и икономическия растеж, но някои твърдят, че правителството може да консумира неограничен дял от националната икономика, без това да има значително въздействие върху нея. Например, две проучвания на икономиста от Харвардския университет Робърт Баро установиха, че "публичните разходи за потребление са систематично обратнопропорционално свързани с икономическия растеж", както и че е налице "значителна отрицателна връзка между растежа на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) и нарастването на държавния дял от БВП.
По същия начин емпиричен анализ на 23 страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от Джеймс Гуортни и колегите му откри подобна величинен ефект: увеличаването на правителственото потребление като дял от БВП с 10 процентни пункта намалява реалния темп на растеж на икономиката с 1 процентен пункт. Множество други проучвания, включително такива от Световната банка и Международния валутен фонд, също показаха, че когато правителството расте, икономическата експанзия се забавя.
В момента федералното правителство на САЩ харчи 20,4% от БВП. Държавните и местните правителства харчат допълнителни 10-15 на сто от икономиката, което означава, че общите разходите на американското правителство достигат 35% от БВП, доближавайки се до европейското равнище. Но по-лошото тепърва предстои. Със застаряването на населението програми като Social Security и Medicare (правителствените пенсионни и здравни програми в САЩ – бел. ред.) ще се покачват бързо. До средата на века общият размер на федералните, щатските и местните разходи може да надвиши 51% от БВП. Нито една икономика не може да расте, докато бъде смазвана под такава тежест от правителството.
02:32 | 14.09.22 г.