Сегашният бичи пазар е четвъртият най-голям от Голямата депресия насам, след като цените на акциите скочиха почти тройно спрямо дъното по време на финансовата криза през 2009 г., пише Market Watch. Настоящият възход на борсата обаче се различава от останалите по това, че категорично се разминава с икономическия растеж. Основният двигател на ръста на Dow Jones, който достигна 17 000 пункта, са малко на брой богати участници, които тихомълком, а може би дори и несъзнателно, движат цените нагоре.
Основната причина за това има две аспекта.
Първо, ниските лихви правят останалите инвестиции непривлекателни. Десетгодишните американски държавни облигации носят доходност от едва 2,62%. Инфлацията се движи с годишен темп от около 2%. Това поставя корпоративните облигации, депозитните сертификати (чиято доходност е малко по-ниска от тази на държавните облигации) и другите инструменти с фиксиран доход на губеща позиция. Тези, които купуват облигации, го правят от съображения за сигурност.
Второ, инвеститорите като цяло всъщност не купуват акции. Собствеността върху акции на домакинствата е намаляла до 45% от над 65 на сто през 2002 г. Макар че Dow Jones достигна 17 000 пункта, инвеститорите не купуват взаимни фондове в акции, а ги напускат.
Наличието на всички тези обстоятелства накуп е уникално. За разлика от централните банкери по време на Голямата депресия, Федералният резерв (Фед) възприе кейнсиансия подход и наводни икономиката с долари в невиждан досега мащаб. Счетоводният баланс на Фед се увеличи почти четири пъти до 4,3 трлн. долара от 2008 г. насам.
Накратко, акциите станаха по-привлекателни не заради растеж на икономиката или силни корпоративни печалби, а само защото са на последно място в конкурс по грозота. А това е коренно различна ситуация от предишните бумове на пазара.
Между 1935 и 1937 г., например, борсата изоставаше от възстановяването на икономиката. Брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ нарасна с 10,8% през 1934 г. и с 8,9% през 1935 г. Акциите обаче поеха нагоре чак на втората година, като в крайна сметка цените им отбелязаха ръст от 132% до 1937 г. През тази година икономическият растеж беше бурен, но се срина на следващата година. БВП се сви с 3,3%, а дефлацията също не помогна, като цените паднаха с 2,8%.
Следващият дълъг бичи пазар се случи между 1942 и 1946 г., когато цените на акциите се оскъпиха с над 150%. Това сравнение може би не е най-доброто, имайки предвид участието на САЩ във Втората световна война, но периодът се характеризира с години на силен икономически растеж. И този път пазарът се движеше заедно с икономиката – темп на растеж от 17,7 % през 1941 г., последван от 18,9% през 1942-ра, 17% през '43-та и 8% през 1944 г. До голяма степен този растеж беше неутрализиран от инфлацията (9% през 1942 г.), но поне инвеститорите имаха причина да купуват.
Първият следвоенен бичи пазар започна през 1949 г и продължи почти седем години. Цените на акциите нараснаха двойно, докато американската икономика се разширяваше с поне 4,1% през всяка една от тези години, отбелязвайки растеж от 8,7% през 1950 г. Тогава Dow Jones най-накрая прекоси рекорда си от 20-те години през 1954 г. Инфлацията беше посевместна. Цените нараснаха с 8,7% през 1951 г., но после забавиха ръста си до около 1% между 1953 и 1956 г.
По време на бичия пазар в средата на 80-те акциите, измервани от S&P 500, се оскъпиха двойно за пет години, започвайки от 1982 г. Както при сегашния бичи пазар, печалбите изглеждаха по-големи, след като S&P 500 падна до едва 102,42 пункта през лятото на 1982 г. Но и тогава се наблюдаваше бурен икономически растеж – между 3,5 и 7,3%, докато инфлацията и безработицата падаха през това време.
Някои описват периода между 1987 и 2002 г. като бичи пазар. Технически това може и да е вярно, като цените на акциите добавиха над 500% към стойността си. Но истинският бичи пазар беше между началото на 1995 и 2000 г. Цените на акциите на компаниите в S&P 500 скочиха с 237%, а БВП се разширяваше с между 3,8 и 4,8% годишно. Инфлацията беше ниска, между 1,6 и 3 на сто, а безработицата намаляваше всяка година, започвайки от 5,6% и падайки до 4%. Наистина, някои от тези печалби бяха подхранени от нереалистични очаквания за технологичните компании, но зад тях стоеше и реален икономически растеж.
През всички изброени периоди пазарът отразява силни икономически тенденции – стабилен растеж, висока или растяща заетост и стабилна инфлация. Сега само последният показател е налице. Безработицата намалява, но все още е на сравнително високо ниво от 6,1%. Най-високото регистрирано ниво на растеж на БВП от началото на годината е 2,8% през 2012 г., преди бичият пазар да започне.
Може би това е новото нормално изражение на нещата, както предполагат някои. Ако това е така обаче, е налице прекъсване на връзката между икономическата реалности и пазарната оценка. По-скоро става въпрос за деформиран пазар, изкривен от използваните нетрадиционни мерки за преодоляване на кризата.
И докато индексите покоряват нови висини, инвеститорите трябва да се запитат дали са част от исторически възход, или пък от такъв, който игнорира историята.
02:25 | 11.09.22 г.