В началото на юли индексът Dow Jones Industrial Average за пръв път в историята си премина границата от 17 хил. пункта, благодарение на силни данни от сектора на труда в САЩ и уверения от страна на Федералния резерв (Фед), че лихвите няма да бъдат вдигани. Инвеститорите, които притежават американски акции след спукването на технологичния балон обаче са дълбоко разочаровани. Въпреки че реализират печалба, реалната възвръщаемост на по-широкия индекс S&P 500 след приспадането на инфлацията е едва 2% на година през последното десетилетие и половина, пише CNBC.
Вероятността американските акции отново да разочароват не е малка. В момента те се търгуват при най-високите очаквания за бъдеща възвръщаемост откакто технологичният балон се спука. Колебанията на пазара са необичайно ниски, рентабилността вече е близо до рекордни нива и пазарите на корпоративни облигации са надути, което създава опасения от загуба на контрол над цените дори у централните банки.
Въпреки това има три аргумента, които оправдават купуването на американски акции, дори и британските и международните такива да изглеждат по-привлекателни.
Първо, централните банки ще продължат да надуват балони. Дори и когато започнат да вдигат лихвите, те обещаха, че ще ги държат ниски за дълъг период от време. Евтините пари водят до оскъпяване на активите, което значи, че цените на акциите може да достигнат космически стойности преди нещата да се объркат.
В такава ситуация е благоразумно е да се следи за балони, но не е благоразумно да се опитва да се изчисли техния пик. Инвеститорите трябва да са предпазливи когато установените цени се изстрелят нагоре, тъй като няма начин да се разбере кога балонът ще се спука, дори наличието му да бъде установено.
Второ, бъдещата печалба от акции може и да е малка, но може би е най-надеждна от останалите възможности. Американските облигации предлагат доходност от едва 0,3% за 10 години, докато свързаните с инфлацията активи гарантират възвръщаемост малко по-ниска от инфлацията. Рисковите облигации пък вече не носят висока доходност, а парите в брой – никаква.
Инвеститорите, които възприемат този подход обаче, трябва да имат здрави нерви. Акциите може и да са най-малкото зло, но ако облигациите се продават при ниски цени, това може да означава лоши новини за акциите и може би мечи пазар. Акционерите, които задържат позициите си до края може и да имат по-голям успех от притежателите на облигации, които ще направят същото, но те ще бъдат притиснати да продават от падащия пазар. Тези, които си купиха американски акции по време на пика през 2007 г. и не ги продадоха, когато пазарът беше на дъното, са реализирали печалба от 3,4% оттогава.
Трето и може би най-важно, залагащите на покачване на цените не намират установените цени за ненормални. Главният инвестиционен стратег на Blackrock Alpha Strategies Ричард Търнил очаква американските акции да донесат печалба от около 4%, въпреки инфлацията, през следващото десетилетие, а за чуждите акции предвижда малко по-добро представяне. Това може и да е разочароващо в сравнение с минали години, но е достатъчно прилично.
„Установените цени са добър показател в крайни моменти. Американските са над средните, но са далеч от крайности“, коментира той.
Ръководителят на отдела по преразпределение на активи в Grantham, Mayo, Van Otterloo, която избегна технологичния балон, Бен Инкер споделя мнението на Търнил, че връщането на рентабилността към нормалните ѝ нива е по-важно от установените цени. Той обаче очаква под въздействието на инфлацията американските акции да реализират загуби през следващите 7 години, допускайки, че рентабилността и цените ще се върнат на нормалните си нива.
Изчисленията предричат близка до нулата възвръщаемост през следващите 10 години. Тези, които очакват безспирен възход трябва да вярват, че рентабилността ще продължава да побеждава гравитацията – може би защото капиталистите манипулират законите, за да намалят конкуренцията или защото лихвите ще останат ниски завинаги. Тогава акционерите може и да се представят добре, но този вариант предполага неблагоприятно бъдеще за икономиката.