Съживяването на голяма компания след криза почти никога не е продукт от дейността на само един човек. Изпълнителните директори, които поемат закъсали компании и ги връщат на пътя на успеха, имат нужда от подкрепата на ръководството, борда, потребителите и акционерите.
Повечето компании, които успяват да се завърнат, след като са били изправени на ръба на изчезването, споделят някои общи характеристики. Първо, повечето от тях преминават през рязко съкращаване на персонал, за да се намалят разходите. Второ, повечето обрати започват с фокусиране върху основните дейности и продукти. Затруднените компании често се връщат към корените си. Така стана в случаите на Starbucks и Ford, припомня в свой анализ 24/7 Wall St.com.
Други фирми пък смятат, че им липсват ключови елементи за успеха. Тези елементи могат да бъдат изградени, но в много случаи и да бъдат купени, както HP купи EDS например. Новите изпълнителни директори често идват от друга индустрия, може би защото по този начин те могат да донесат нови свежи идеи, а най-добрите ръководители могат да управляват компании в различни сектори.
Малко са американските компании, които са били на дъното и след това отново са станали успешни. Повечето наистина успешни американски фирми започват от началото и постепенно стават големи. Такава е историята на Google, Exxon Mobil, Intel, Coca Cola, McDonald's, Wal-Mart и Procter & Gamble например.
Компаниите, които са били в бизнеса дълго време преди да изпитат затруднения, обикновено са жертви на относително малък брой проблеми. Първият от тях е лошо управление. Това се случи в Boeing и Dell. Директорите често грешат при изпълнението на своите планове. Самолетът на Boeing 787 Dreamliner например беше забавян няколко пъти. Dell от своя страна имаше съдебни проблеми, а според някои източници е пускал продукти, за които предварително е знаел, че са дефектни.
Други компании падат от върха, защото не успяват да видят и реагират на промените в своята индустрия. Примери за това са Sears и K-Mart, които не успяха да видят, че големите магазини и ниските цени на Wal-Mart ще доминират пазара. Sony беше изненадана от новите видео конзоли на Microsoft и Nintendo, след като години наред контролираше пазара със своя PS2. Освен това Sony имаше добра основа на пазара на преносимите устройства благодарение на Walkman-а. Компанията обаче не успя да се възползва от това предимство и да го пренесе в дигиталната епоха.
Някои компании пък погрешно смятат, че бъдещето им е в сливанията и придобиванията. Подобни ходове често биват разклащани от трудностите в съчетаването на различни култури, продукти и дейности. Точно това се случи когато AMD купи производителя на графични чипове ATI за 5,4 млрд. долара през 2006 г. AMD така и не успя да намери приложение на новата си придобивка и на всичкото отгоре се натовари с огромен дълг. Изкупуването на Guidant от конкурента му Boston Scientific за 27 млрд. долара също се провали. Двете компании не успяха да съчетаят дейностите си така, че да понижат разходите и да увеличат продажбите.
Последната основна причина компаниите да изпадат до ръба на оцеляването са пазарните условия. Беше почти невъзможно за авиокомпаниите да предвидят покачването на цените на петрола до над 140 долара за барел в средата на 2008 г., както и Pacific Ethanol не можеше да знае, че цените на житните култури ще скочат. Всичко това показва, че е общия случай закъсалите компании имат проблеми от чисто обективно естество - промяна на пазара, по-гъвкави конкуренти, излизане на качествено нов продукт в сектора. На заден план остава субективните проблеми - спорове между съдружници или действия на служители. Изводът е, че ако се намери начин компанията да остане стабилна на пазара, то тя остава стабилна за индустрията и клиентите си.
24/7 Wall St.com обръща поглед към някои американски компании, които са успели да се възстановят след трудни времена през последните 50 години, като много от тях в момента се наслаждават на най-добрите си години.
Списъкът с американските фирми, успели да се завърнат от дъното, вижте в галерията.