Може би назря моментът да се запитаме как настоящето силно разширяване на паричната база в САЩ, което продължава вече повече от пет години, ще приключи. Историята на последния велик американски валутен експеримент, наречен с приятното за ушите название "количествени улеснения", датира от периода 1934-1937 г. За разлика от началото, краят му обаче не се оказва особено приятен.
През есента на 1937 г. най-големият фондов пазар в света – този в Ню Йорк, се срива, подпомогнат от навлизането на американската икономика в прословутата Рузвелтска рецесия. Разработвайки своя мащабен труд "Монетарна история на САЩ, 1867-1960", икономистите Ана Шварц и Милтън Фридман намират множество дефекти в осъществената тогава намеса на държавата в пазара. Години по-късно Федералният резерв признава открито грешките си, посочвайки, че е научил своя урок. Явно обаче това не е точно така, се посочва в анализ на експерта от Mises Institute Брендън Браун.
Според голяма част от анализиращите международната стопанска история силното икономическо възстановяване през 1935-1936 г. може би щеше да отнеме много по-дълъг период, ако не бяха последователните резки скокове на задължителните резерви в края 1936 г. и началото на 1937 г. Същевременно обаче валутните машинации на администрацията на Рузвелт и Фед, изразяващи се в девалвация на долара, раздяла със златни активи и свиване на лихвените нива до нулата, доведоха през 1936 г. до сериозна инфлация на цените на активите на американските капиталови и стокови пазари.
Години по-късно, в месеците след кризата от 2008 г., централните банкери и държавните апаратчици по света ни убеждават, че съществува целеви темп на инфлацията, който можем да възприемаме като "доброкачествен", каквото и точно да се крие зад това определение.
На практика към момента не съществуват емпирични данни, които да доказват, че възстановяването на американската икономика през 30-те години е дошло вследствие на количествените улеснения. Традиционните критерии за оценка, като например съотношението цена-печалба, са особено подвеждащи в период като онзи, когато светът е бил обхванат от геополитически, вътрешнополитически, парични и икономически неуредици.
Всъщност първоначалното бързо икономическо възстановяване на Щатите през 1936 г. изпада в застой от средата на 1937 г нататък, като факторите за това са много. През юли Японската империя започва своята мащабна инвазия на Китай. Превъоръжаването на Германия се ускорява след повторната окупация на Рейнската област. През май 1937 г. пък Върховният съд на САЩ се произнася в полза на Закона за честни трудови отношения приет, който въвежда понятието минимална работна заплата. Тази серия от събития срива доверието на бизнеса, който от есента на 1937 г. свива драстично инвестициите си.
Днес американската икономика е поставена под подобни изпитания. Времената на геополитически бури и валутни войни водят след себе си редица негативи, адекватната реакция на които може да дойде от единствено от пазара. Радикалните правителствени действия могат единствено да задушат предприемаческата инициатива, която и без това изглежда виси на косъм от срив. Или поне така показва историята.