Манипулациите на Фед и изкривяването на глобалните лихвени проценти

В последния си всеобхватен доклад World Economic Outlook, представен през април, Международният валутен фонд (МВФ) изтъкна, че реалното ниво на равновесните лихвени проценти в световен мащаб е намаляло значително от 1980 г. насам. Според анализаторите в момента средното равнище е дори на лека отрицателна територия.

Добре е, че съществува дума, с която можем най-добре да се опишем подобно твърдение – глупост.

Авторите на изследването "Перспективи за реалните глобални лихвени проценти" посочват три фактора, които представят тяхната хипотеза за спада в процентите: значително по-високите спестявания в нововъзникващите пазарни икономики, повишен риск по отношение на облигациите, съчетано с увеличеното търсене на сигурни активи, както и постоянен спад на инвестициите в развитите икономики, особено след световната финансова криза. Те обаче явно не осъзнават две огромни потенциални грешки в анализа им.

Първо, те осредняват събраните лихвени проценти за период от много години към т.нар. неутрален лихвен процент. Проблемът е в равновността, която не може коректно да разкрие ситуацията на пазара. В една стабилна монетарна среда невидимата ръка е склонна да насочи ставките естествено към неутралността. Тази ръка обаче няма как да работи добре в условията на парична нестабилност.

На второ място, нивото на лихвените проценти следва да се разглежда в контекста на срочната структура на лихвените проценти, простиращи се далеч в бъдещето. В реалния свят има цял набор от спот и форуърдни лихвени проценти, отговорни за отделни времеви периоди, се посочва в анализ на Mises Institute.

Много анализатори често се фокусират върху период от 5 години напред при оценяването на основните сили, които движат пазарите. Експертите на МВФ обаче не отчитат това, като срещат и още един сериозен проблем – дългосрочните инвеститорски прогнози за инфлацията са силно хетерогенни.

Пренебрегвайки тези фактори, от МВФ смело пристъпват към заключението, че краткосрочните и дългосрочни пазарни цени в реално изражение сега са на много по-ниски нива, отколкото преди 30 години. Те не отчитат контрахипотезата, че пазарните лихвени проценти, особено при късите и средни падежи, са манипулирани от Федералния резерв от средата на 80-те години насам.

Истината е, че всичко тръгна от бягството от пътя на паричната стабилност в посока девалвация на долара – най-голямата грешка на тогавашния председател на Фед Пол Волкър. От този момент нататък всичко на пазарите се диктува къде в по-голяма, къде в по-малка степен, от инструментариума на централната банка.

Изтъкваната от авторите на МВФ тенденцията на падане на пазарните лихвени проценти е най-правдоподобното доказателство за нарастващото парична неравновесие. Днес манипулирането на лихвените равнища от Фед е достигнало такива висини, че засяга включително активите с висок риск. Това няма как да генерира по-високи инвестиции в развитите икономики – едно от опасенията на МВФ, именно защото там е широко разпространено безпокойството за евентуален силен пазарен срив.

Всъщност възможностите за инвестиции биха били много по-големи, ако имахме американската валутна стабилност през последните три десетилетия. Това щеше да означава липса на дефлационна фобия, таргетиране без необходимост от целевата инфлация, неманипулиран валутен курс. Тогава реалните нива на пазарните лихвени проценти биха били значително по-високи от това, което наблюдават икономистите на МВФ. Всичко това щеше да се случва на фона на динамичен растеж в развитите икономики – най-важното, към което властимащите се целят.