Изгуби ли посоката си пътят на лесните пари?

Отпуснатите кредити от американските банки се увеличиха с около 3 на сто през 12-те месеца до края на януари. Същевременно техните заемни средства (свръхрезерви) се покачиха с невероятните 59,4 на сто за периода.

Ясно е, че огромните месечни покупки на активи от страна на Федералния резерв на САЩ не оказват желаната голяма подкрепа на икономиката, пише CNBC. Банките продължават да се намират под натиск с оглед на голямото им отстъпление от основната дейност – потребителското финансиране, което в комбинация с бавния растеж на приходите и застоя на пазара на труда застрашава сериозно бранша.

Защо американските банки губят позиции в потребителското кредитиране? Оставената празнина от забавеното потребителско кредитиране бе запълнена от небанковите финансови институции – финансови компании, кредитни съюзи и други. Кредитирането на домакинствата от тези дружества нарасна с 9% през годината до януари, като при това е с 47 на сто по-високо от обема на отпуснатите от търговските банки потребителски кредити.

Следователно интересен въпрос, свързан с паричната политика, е защо банките предпочитат да държат своите огромни свръхрезерви (по последни данни 2,5 трлн. долара) във Фед при лихва от 0,25%, вместо да кредитират потребителите при лихва от около 4,4%? Въпросът няма ясен отговор, което плаши допълнително щатските централни банкери.

Основният проблем може би идва от месечната програма за изкупуване на активи, която до голяма степен свърши своята работа. Присъдата ѝ бе дадена от американското търсене, производство и заетост. В този ред на мисли, време е може би инструментите на паричната политика да се приспособят към справянето с някои очевидно структурни проблеми, чието решение не изглежда да е в мандата на "хвърлените" в икономиката лесни пари.

Няма съмнение, че служителите на Фед са много способни технически и са напълно наясно с тези проблеми. Те вероятно биха могли да излязат с конкретни стъпки, вместо да продължават с прекомерното "творение" на пари.

Поглеждайки от другата страна на Океана, американските власти може да обмислят някои от реализираните и обсъжданите от еврозоната мерки за съживяване на банковото кредитиране. Въпреки консервативните си позиции дори и президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман вече се застъпва за редица по-гъвкави политики на Европейската централна банка (ЕЦБ), чрез които да се стимулира търсенето и заетостта в рамките на валутния съюз.

Италианско-немският дует на ЕЦБ (Марио Драги и Вайдман) изглежда ще прибегне до конкретни стъпки по отношение на кредитната политика, които ще се различават от безцелното печатане на пари. Техният анализ изглежда се основава на виждането, че въпреки че евтиното кредитиране е лесно, то не е еднакво достъпно във всички части на еврозоната, както и за всички категории кредитополучатели. Някои канали на финансовото посредничество са също така запушени и властите се опитват да разберат как да се избавят от това.

Истината е, че на фона на затруднените ситуации в САЩ и Европа съвсем логичен е възходът на златото и другите ценни метали. Нарастващото свръхпредлагане на фиатните пари, увеличаването на геополитическото напрежение и балансите на централните банки ще продължават да стимулират търсенето на жълтия метал и на другите традиционни инвестиционни убежища. Колко дълго ще продължи това, не знае никой. Ясно е обаче, че пътят на лесните пари вече е изгубил своята посока.