Макар проблемът да датира от доста отдавна, дебатът за засилващото се неравенство придоби особено широки размери в последните месеци.
Видимо пропастта между бедни и богати продължава да расте. През 1975 г. най-богатият 1% от населението на Земята е притежавал едва 8 на сто от благата. В момента обаче делът надхвърля 20 на сто, като тенденцията е той да продължава да се покачва, пише в свои анализ Mises Institute.
Проучване на френския икономист Емануел Саес установи, че между 2009 и 2012 г. реалните доходи на най-горния 1% са нараснали с 31,4 на сто. По този начин най-богатите 10% сега получават 50,5% от всички доходи – най-големият дял от началото на статистическото отброяване през 1917 г. С други думи, най-богатите стават по-богати непропорционално и с все по-голям процент.
Повечето от икономическата литература в САЩ, разглеждаща проблема с неравенството, се базира на разработки на университетски преподаватели, които са експерти в сферата на социологията. Те идентифицират като проблеми редица фактори, в това число технологиите, намалената роля на трудовите съюзи, спадът в реалната стойност на минималната работна заплата, както и любимата изкупителна жертва на всички – нарастващото значение на Китай.
Тези фактори може и да са изиграли известна роля, но в действителност съществуват две ключови причини, които са истинската причина за разликите в доходите. Едната от тях е желателна и оправдана, докато другата – точно обратното.
В една капиталистическа икономика цените и печалбата играят критична роля в гарантирането на справедливото разпределение на ресурсите. Когато Apple пое риска да пусне в продажба iPad, много анализатори очакваха последващ срив. Освен че ѝ донесе печалба, успехът на компанията същевременно изпрати и сигнал към всички други производители, от които обществото поиска подобен продукт.
Печалбата беше наградата за поетите рискове. Тя и неравенството в доходите обаче винаги вървят ръка за ръка. Ние не може да има едното без другото, и ако се опитваме да елиминираме едната страна, ще премахнем или намалим значително другата. Неравенството на доходите е неразделен резултат от характеристиката на печалбата и загубата в нормално функциониращото капиталистическо общество.
Добър пример за политик, които добре разбираше тази връзка, бе британският премиер Маргарет Тачър. Според нея е добре да има големи различия в доходите и да има хора разположени както на върха на стълбицата, така и в подножието ѝ. Подобно разпределение би провокирало значително по-малко социално напрежение, отколкото ако всички имат малки разлики в доходите и се намират в долната част на стълбата.
И все пак, в днешните реалности средната класа по-скоро потъва надолу, отколкото се приближава до върха. Според проучването на Саис в периода 1979-2007 г. доходите на средно богатата обществена прослойка са нараснали с по-малко от 40 на сто. Инфлацията за периода пък е била 186%. Или иначе казано – коригирани спрямо инфлацията, заплатите днес реално са по-ниски от тези отпреди 50 години.