Редица инвеститори свикнаха с идеята, че, когато има проблем в САЩ, Фед ще пусне печатницата за пари, коментира в ефира на Bulgaria On Air финансистът Иво Толев.
„Едва ли има инвеститор, който да не осъзнава ролята на Фед и печатането на пари. Едва ли има и такъв, който да може да си представи какво би било без тях“, заяви още той.
По думите му решаването на проблемите с количествени улеснения ще се прояви и в качествени изменения. Той подчерта още, че капиталовите пазари днес са по-сигурни в сравнение с преди пет години, както и че „инвеститорите са по-критични към парите, които наливат“. Според Толев решението на Фед да намали емисията изкупувани активи на месец с 10 млрд. долара - от 85 на 75 млрд. долара, е вид лакмус за реакцията на пазара към намерението за постепенно оттегляне на стимулите като цяло.
Пазарите реагираха нормално, но по-интересно ще е какво ще се случи, когато тези активи бъдат пуснатни обратно на пазара. По думите на финансиста не е изключено да има нови преговори около вдигането на тавана на дълга на САЩ. Според него, ако бъде променена програмата „Обамакеър“, която е основният крайъгълен камък в преговорите между републиканци и демократи, може да се гласува нов бюджет. Прогнозата на Толев е, че през 2014 г. ще станем свидетели на умерен икономически ръст в световен мащаб. Той подчерта, че и прогнозите на Световната банка са за по-умерен ръст - „като цяло сме се отлепили от дъното, въпросът е как ще се представи Китай“. В контекста на Европа според финансиста влияние върху икономиката могат да окажат събитията в размирни страни като Украйна, Египет и Сирия. По думите му дори един миграционен поток би увеличил най-малко нивата на безработицата. По отношение на справянето с младежката безработица би следвало да се гледа примерът на Германия, която е икономическият двигател на Европа, коментира още Толев. Той посочи още, че в този процес следва да се вземат предвид и фактори като инфлация, дефлация, нива на лихвените проценти.
„Ако дългото поддържане на ниски лихвени проценти, може да доведе до някакъв растеж, дори символичен, не означава, че това е лекарство като цяло. Ниският лихвен процент носи дефлация, а не инфлация, която би имала функция на лекарство, докато дефлацията - точно обратно“, заяви още Толев. Той подчерта, че възможностите пред икономиката съществуват, но „не бива да се пренебрегват и процесите в посткризисните периоди, когато ръстовете са крехки, особено след кризата, която премина“. По отношение на предстоящия икономически форум в Давос Толев подчерта, че по-скоро ще се набележат опорни точки за справяне с проблемите в икономиката, отколкото да се вземат конкретни решения. Сериозно предизвикателство пред световните икономики остава увеличаващата се пропаст между богати и бедни и изтриването на средната класа, която реално е двигател на растежа, подчерта още финансистът.