САЩ харчат повече, отколкото печелят от доста време насам, образувайки значителен финансов дефицит. Но точно както в едно средностатистическо американско домакинство, прекомерното харчене може да се пренесе в дългосрочен план чрез теглене на още и още пари за погасяване на стари сметки, превръщайки се в една наглед неспираща въртележка.
Американското правителство е станало експерт в това. Позовавайки се на кейнсианската теория, проповядваща намеса на държавата, когато това е нужно, някои биха казали, че икономиката би могла да бъде много по-зле. Спорът се разразява между поддръжниците на балансиран бюджет и тези, които допускат огромно количество национален дълг. И докато двете страни спорят, може да мине много време докато някой намери отговора.
Когато дефицитът достигне невиждани висоти, обикновено следва натиск от гражданите върху Конгреса, който да покрива дефицита по-интензивно. Цялостно балансиране на бюджета изглежда почти невъзможно, имайки предвид вече развитите навици на харчене.
За да насърчи растежа, правителството, наред с други мерки, използва изравнители на дефицита, за да тласне икономиката напред. Разходите за здравеопазване и постоянните военни действия в Ирак и Афганистан, които се оказват неизбежни, скачат до небето.
Защо просто не харчим по-малко и не вдигнем данъците?
Проблемът е, че и двата варианта представляват риск и невинаги се застъпват. Например орязване на разходите по професии в държавния сектор може да понижи покупателната способност на много държавни служители, което ще забави икономиката и ще намали количеството на събираните данъци. От страната на приходите, просто увеличение на данъците може да има същия ефект като намали наличния доход за домакинствата, както и корпоративните печалби. Точно затова намаляването на дефицита е деликатна сделка и политиците извършват сложни маневри за да го постигнат.
През 2012 разходите надминаха приходите с над трилион долара, което обяснява как натрупващият се ефект допринася за крайната сметка. От страната на приходите, данъкоплатците внасят почти половината от годишните данъчни постъпления и обикновено са първите, за които е предвидено увеличение на данъците. Потребителските разходи представляват 70% от разходите в икономиката и това се е превърнало в много деликатен въпрос.
Заключение
Историческите данни ни казват, че от повече от 60 години правителството се мъчи да харчи повече, отколкото изкарва, обричайки балансирания бюджет. За щастие, тъй като е предпочитан заемател, финансирането на американския дълг не коства почти никакви усилия, заради постоянното търсене на американски облигации. Може по този начин да е станало прекалено лесно да не се балансира бюджетът.
Балансирането на бюджета е деликатна задача, тъй като двете страни трябва да правят компромиси. Заемането на още пари е само временно решение, защото в даден момент кредиторът си поисква парите обратно. В случая американското правителство само си е кредитор, следящо своя дълг. А непредсказуемите военни харчове и за здравеопазване правят балансирания бюджет почти невъзможен. Може би Кейнс е знаел нещо – просто никой не е очаквал държавната намеса да струва толкова много.
15:36 | 20.08.22 г.