През май и юни тази година председателят на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке направи номер за финансовите пазари, като скицира своеобразен график за намаляването на обема на месечната програма за изкупуване на активи в размер на 85 млрд. долара. Инвеститорите изпаднаха в ужас, а доходността по облигациите се покачи, припомня Ройтерс.
Тъкмо в навечерието на наближаващия Хелоуийн тази седмица обаче ги чака сладкиш.
Комитетът по парична политика на централната банка приключва своята двудневна среща в сряда. Шансовете Фед да намали паричните стимули веднага са изключително нищожни.
Блокирането на правителството във Вашингтон и постигнатата в последната минута сделка за увеличаване на тавана на щатския дълг създадоха твърде голяма икономическа несигурност.
В резултат на това полезността на септемврийските данни за индустриалното производство, за продажбите на дребно и за потребителските цени, както и анкетата за промишленото производство на Institute of Supply Management, ще бъде ограничена.
Освен недостигът на „чисти“ данни, които Фед да анализира, незадоволителните данни за пазара на труда убедиха много икономисти, че намаляването на стимулите ще бъде отложено поне до 2014 г. Какво повече им трябва на пазарите, които биват заливани от ликвидност заради гъвкавата парична политика на американската централна банка?
Много икономисти, съгласявайки се, че през 2008 г. е била необходима спешна намеса чрез промяна на политиката, се притесняват, че след краха на фондовите борси през 1987 г. централните банкери и правителствата твърде бързо са намалили стимулите по време на спадовете, но и твърде бавно са затягали курса на политиката по време на подемите.
Сладкишите са нещо хубаво, но можем да се разболеем от твърде много количество шоколад.
Много експерти считат, че Фед ще започне да съкращава обема на паричните стимули през първото тримесечие на 2014 г. когато Джанет Йелън ще е наследила председателското място от Бен Бернанке, чийто мандат изтича в края на януари, и ще приключи с покупката на активи до края на следващата година.
Когато бе главен икономист в Банката за международни разплащания (Bank for International Settlements) Бил Уайт отправи редица далновидни предкризисни предупреждения за балоните и дисбалансите, които се създаваха в глобалната икономика. Те, разбира се, бяха пренебрегнати.
Уайт е притеснен, че политиците не са си научили уроците. Той счита, че ще бъде трудно да се върнем към силен, устойчив растеж, защото фискалните и монетарните стимули причиняват трудности в средносрочен план.
По изчисления на Уайт и Банката за международни разплащания в групата на страните от Г-20 дълговете на правителствата, домакинствата и корпорациите сега са с 30% повече в сравнение със задълженията им преди кризата.
„Все още не сме разрешили проблемите на напредналите пазарни икономики и освен това, след като кризата се разпростря и върху развиващите се пазарни икономики, сега имаме проблем, който е по-голям от преди“, притеснен е Уайт.
В момента централните банки изпращат миролюбиви сигнали.
Японската централна банка възнамерява да удвои паричната база до две години. Английската централна банка омаловажава моралния риск, след като миналата седмица разхлаби правилата си за размера на сумите за предоставяне на ликвидност. Канадската централна банка пък изненада пазарите, като сигнализира, че скоро няма да повишава лихвените проценти.
„Докато Централната банка на Китай наскоро затегна ликвидността, то обширното влияние на политиката на Фед върху ликвидните цикли в световен мащаб предполага, че гъвкавите условия на паричните политики ще надделеят. Пазарите увеличават подкрепата си за стимулиращите политики“, споделя пред Ройтерс анализаторът Густаво Рейс от Bank of America Merrill Lynch.
Европейската централна банка също има пристрастия към хлабавата политика, след като последните данни от еврозоната могат да потвърдят защо банката смята да задържи основния лихвен процент нисък за неопределен период от време.
Най-вероятно и през септември безработицата ще остане на рекордно високите 12%. Икономистите предвиждат, че към края на октомври инфлацията от началото на годината ще остане на стабилно ниво от 1,1 на сто. Първоначалната оценка на Евростат показа, че цените в еврозоната са нараснали с 1,1% през септември на годишна база, като остава далеч над преследваната от ЕЦБ цел за инфлацията от 2%.
09:37 | 11.09.22 г.