Пет причини, поради които трябва да се вдигне таванът на щатския дълг

Световната икономика се изправя пред една странна заплаха: радикални законодатели в САЩ - държава, емитираща една от най-сигурните валути - смятат, че принуждаването на правителството да спре да изпълнява задълженията по облигациите си, е подходящ начин да му отворят очите за грешната му и недалновидна фискална политика.

За да не реши някой, че това схващане е сериозно, ето какво ще се случи, ако това стане реалност, разясняват от Bloomberg.

За да продължи, правителството трябва да приеме закон за бюджета. Републиканците вече го осуетиха, причинявайки частично блокиране на държавата. Сега те заплашват с много по-сериозни действия – ще откажат повишаването на тавана на федералния дълг, в момента заложен на $16,7 трилиона. Разходите надвишават приходите, така че без разрешение да се емитира още дълг, правителството няма да може да си плати сметките, дори и закон за бюджета да бъде приет. Ако таванът на дълга се запази, държавната хазна ще се изпразни скоро след 17 октомври, а тогава:

1. Пред световните пазари американското правителство ще се окаже застрашително некомпетентно.

Отказът да бъде повишен таванът на дълга е коренно различен от това да се орежат публичните средства. Това е все едно Конгресът да прати на Хазната две противоречиви и законно обвързващи разпоредби: едната изискваща да се извършат плащания на стойност стотици милиарди долари, а другата – забраняваща да се изтеглят парите, необходими за плащанията. На коя разпоредба трябва да се подчини Хазната? Това е един абсурден сценарий. Доверието е от значение, а подобно събитие би разрушило доверието.

2. Принудително орязване на разходите ще заличи възстановяването на икономиката.

За една година Хазната взема назаем около $1 на всеки $5, които харчи, тоест достигането на тавана на дълга ще изисква орязването на около една пета от разходите и много повече в краткосрочен план, тъй като потоците, вливащите се в и излизащи от Хазната са тромави. Подобно сурово фискално затягане ще смачка все още неувереното възстановяване във време, когато широкоразпространената безработица заплашва да причини сериозни щети на производителния потенциал на държавата.

3. Американското правителство може да просрочи дълговете си.

Някои в Конгреса очевидно смятат, че достигането на тавана на дълга не означава задължително пропускане на плащане по неизплатените държавни облигации, на стойност $12 трилиона – действие, което би било определено от пазарите като просрочване и би довело до финансова катастрофа (виж No.4). Камарата на представителите прие закон, който упълномощава Хазната да определя приоритета на такива плащания.

Дори и Сенатът да приеме подобна мярка, а досега отказва да го направи, това може и да се окаже недостатъчно. Хазната управлява над 80 милиона отделни плащания на месец, използвайки остаряла система, която не е пригодена за контрол над вредите от тавана на дълга. Парите за собственици на облигации минават през самостоятелен канал, наречен Fedwire, така че е възможна известна изолация, но има вероятност от инциденти и плащания могат да бъдат изгубени.

Пазарите са наясно с риска: печалбите от книжата на Хазната, увеличаващи се през втората половина на октомври, са необичайно високи, навеждайки на мисълта че инвеститорите ще настояват за компенсация. Цената на застраховка срещу фалит на САЩ почти се е удвоила.

4. Евентуален фалит би задействал глобално сриване.

Облигациите на Хазната са основата на глобалната финансова система на САЩ. Приходите от тях служат като стандарт за лихвените проценти на ипотеки и корпоративни облигации. Търговците на застраховки в САЩ държат около $1,9 трилиона под формата на държавни облигации, служещи като допълнителни гаранции към хедж фондове, банки и други финансови компании. Взаимните фондове, пенсионните планове и корпорациите разчитат плащанията по лихвите от Хазната да покрият техните задължения към инвеститори, пенсионери и работници.

И най-малкото съмнение относно възможността или волята на американското правителство да извършва плащания, би могло да подтикне инвеститорите да поискат по-голямо разплащане по облигациите, а търговците да затегнат условията, при които приемат държавни облигации като допълнителни гаранции. Това рязко би повишило цената на кредита за всички, ако ли не – пазарите биха били замразени.

5. Фискалните проблеми пред правителството единствено ще се влошат.

Истина е, че американският бюджет лежи върху притеснителна дългосрочна крива: правителството обеща повече на бъдещите пенсионери, отколкото данъкоплатците биха били склонни да плащат. Но в настоящата безизходица, този въпрос не е на дневен ред. Същевременно увеличените страхове сред инвеститорите ще повишат цената на държавния кредит. Ръст от едва 1 процентен пункт в доходността на ДЦК би увеличил публичните разходи със $120 милиарда на година.

Дългосрочният фискален проблем е лесно решим. Заплашването с държавен фалит, с всички огромни рискове, които крие, не е част от решението. Споренето по този въпрос показва липса на отговорност и здрав разум.