Продължителното задържане на бюджетната безизходица в САЩ ще удари много тежко по световните финансови пазари, предупреди управителят на Японската централна банка Харухико Курода, цитиран от Ройтерс.
Страховете от безпрецедентен фалит на САЩ и липсата на споразумение за бюджет за новата финансова година, която започна на първи октомври, потопиха акциите в Токио до 4-седмично дъно и подкрепиха йената, хвърляйки сянка върху иначе оптимистичната перспектива пред движената от износа японска икономика.
„Ако това положение се запази за продължителен период, може да дестабилизира финансовите пазари и да влоши доверието“, каза Курода на пресконференция, след като от централната банка обявиха, че са готови дори да увеличат настоящите огромни стимули, ако възстановяването в третата по големина икономика в света бъде застрашено. Засега обаче той не вижда необходимост от допълнително разхлабване на монетарната политика, тъй като страната е на път да преодолее дефлацията, а ако рисковете за световната икономика намалеят, очакванията са бюджетните стимули да ускорят ръста догодина.
Оправдавайки очакванията, Японската централна банка остави без промяна мащабната си програма за монетарно стимулиране, предприета през април, която цели да удвои паричната маса в обращение чрез покупки на активи, постигайки по този начин инфлация от 2% годишно в рамките на 2 години.
Управителят на финансовата институция добави, че тя е готова да отговори на всякакви внезапни сътресения.
Той отказа да коментира възможността за фалит на САЩ по задълженията ѝ, но посочи, че последиците от продължително запазваща се безизходица върху световните пазари ще бъдат „тежки“. „Искрено се надяваме да бъде постигнато споразумение колкото се може по-рано“, категоричен бе Курода. Чрез огромните си вложения в американски държавен дълг Япония е сред най-големите кредитори на САЩ.
Във вторник японският премиер Шиндзо Абе потвърди окончателно, че планираното повишение на ДДС до 8% от настоящите 5% ще влезе в сила от следващата финансова година, която започва на 1 април 2014 г., като ефектът от него ще бъде смекчен с нов пакет със стимули на стойност 5 трилиона йени (51 млрд. долара).
По думите на Курода повишаването на данъка е първата стъпка за обуздаването на огромния японски публичен дълг, който надхвърля 2 пъти обема на икономиката на страната и процентно е най-големият сред развитите индустриални държави. Той смята, че стимулиращият пакет ще осигури съществена подкрепа за растежа, което предполага, че централната банка ще коригира в посока към повишение дългосрочната си икономическа прогноза, чието публикуване се очаква на 31 октомври.
От централната банка очакват повишаването на ДДС да отнеме 0,7% от растежа на икономиката, като настоящите оценки са, че през следващата финансова година тя ще се разшири с 1,3%. При това в оценката не е калкулиран новият правителствен стимулиращ пакет.
„Не смятам, че мнението на Японската централна банка, че повишаването на ДДС няма да прекъсне възстановяването, е прекалено оптимистична“, заяви Джунко Нишиока, главен икономист за Япония в RBS Securities. „Но инфлация от 2% остава далечна цел. Догодина същинската потребителска инфлация може да достигне 1%. От настояща гледна точка обаче се очертава тежка борба“ за постигането на тази цел, добави тя.
Големият тест за целите на централната банка ще дойде през пролетта, при това не само заради повишаването на ДДС. Тогава ще има и повече яснота дали компаниите ще увеличат в достатъчна степен заплащането, за да компенсират част от несгодите, които ще понесат домакинствата от повишаването на данъка, заявиха служители на финансовата институция.
От банката коригираха и оценката си за капиталовите разходи, обявявайки, че те се увеличават, и подкрепяйки по този начин схващането, че икономиката се възстановява умерено.
Японската икономика се разширява за трето последователно тримесечие, след като политиките на Абе за връщане към инфлация доведоха до увеличаване на разходите на домакинствата и обезцениха йената, облагодетелствайки износа. За второто тримесечие на приравнена към годишна основа база японската икономика се разшири с 3,8%.