Успява ли Фед да комуникира добре?

Паническата реакция на пазарните участници след решението на Федералния резерв да не променя политиката си от миналата седмица повдигат опасения относно способността на институцията да комуникира с инвеститорите.

От юни насам Федералният резерв поддържаше тон, че ще намали покупките на активи при положение, че американската икономика е достатъчно силна, за да се справи с това, се казва в доклад на Capital Economics, цитиран от CNBC.

Банката дори постави цели – а именно безработицата да падне до 6,5 на сто, а инфлацията да се ускори до 2,5 на сто.

Въпреки силното увеличение на продажбите на автомобили и жилища в САЩ през последните месеци, както и данните за бавно, но утойчиво нарастване на заетостта, подобрението не бе достатъчно за Фед, за да започне затягане на политиката.

Пазарните участници останаха стъписани от решението да не се ограничават покупките с оглед факта, че преобладаващите очаквания бяха за свиването им с 10-20 млрд. долара месечно.

„Трудностите в комуникацията, които през последните месеци изпитват и Фед, и Английската централна банка, както и по-лесната ситуация, която се наблюдава при Европейската централна банка и централната банка на Япония, предполагат, че по-простата рамка на политиката може би се оказва по-ефективна“, заявява Андрю Кънингам, старши икономист в Capital Economics.

Според Кънингам обвързването на посоката на монетарната политика с определено ниво на безработица не се оказва толкова ефективно, колкото се е очаквало.

„Промяната на целите, както и въпросът как те се интерпретират, може да увеличи несигурността“, заявява анализаторът.

На срещата си от миналата седмица Федералният резерв понижи очакванията си за ръста на американската икономика през тази година от 2,3-2,6 на сто до 2,0-2,3 на сто. За следващата година пък вече се очакват 2,9-3,1 на сто, а не 3,0-3,5 на сто.

„Причината за острата пазарна реакция на съобщението на Фед от 18 септември е не толкова самото неочаквано решение, колкото впечатлението, че централната банка сменя целта на монетарната си политика“, обяснява Кънингам.

„Ние сме скептично настроени, че въвеждането на изпреварващи насоки е допринесло за намаляване на притесненията. Движенията на пазара показаха някои от проблемите, характерни за подобен подход – излагането на цифрови цели и нива просто може да увеличи неяснотата“, казва той.

Като контрапункт на Фед Кънингам посочва Япония, която явно има далеч по-малки проблеми при комуникацията с пазара.

„В сравнение с Фед, централната банка на Япония комуникира кратко, но завидно ясно“, посочва той, говорейки за обявените през април 1,4 трлн. долара стимули в опита за достигане на 2% инфлация.

„Пазарите се зарадваха на твърдия ангажимент на властите в Япония лихвата да остане нула за известен период и ако се наложи централната банка да започне изкупуване на държавен дълг, без за това да се поставят допълнителни условия“, обяснява анализаторът.