Програмата за освобождаване от проблемни активи е сред „най-лошите решения в историята на САЩ“, заяви бившият председател на борда на директорите и главен изпълнителен директор на американската банка Wells Fargo Ричард Ковачевич, цитиран от CNBC.
Преди 5 години, докато светът на финансите експлодираше и тогавашният американски министър на финансите Хенк Поулсън прокламираше енергично програмата в размер на 700 млрд. долара за американските банки, Ковачевич все още бе председател на борда на директорите.
„Всеки бе добронамерен. Но твърдението, което Ханк изложи пред нас, бе, че ако вземем тези пари, доверието в бранша ще се повиши. Аз тогава обаче твърдях, преди да ми кажат да си държа езика зад зъбите, че ще се случи точно обратното“, каза той.
Поулсън също се появи в ефира на CNBC вчера, определяйки програмата като „огромен успех“ и заявявайки, че „причината тя да работи толкова добре е, че участието бе доброволно“.
Ковачевич не го обвини в лъжа, но силно оспори идеята, че финансовите институции са имали някакъв шанс дали да приемат парите по програмата или да ги откажат.
„О, стига, дори го пише в книгата си. Аз казвах, че не искам парите“, категоричен бе той. Поулсън „пише, че е погледнал към Бен Бернанке и е казал, че ако не приемем парите, основният ни регулатор ще обяви, че капиталът ни е недостатъчен още в понеделник“, цитира бившият банков мениджър, визирайки председателя на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке. „Още ли смятате, че е било доброволно“, попита риторично той.
На утрешната дата преди 5 години времето спря за Lehman Brothers, принуждавайки я да обяви фалит и пораждайки поредица от трудни въпроси за подложените на изключителен натиск финансови компании – дали трябва да бъдат спасени или оставени да фалират.
Във вчерашното си интервю Поулсън определи кризата като „буря, която се случва веднъж на 100 години“, каквато никой досега не е виждал. Историята изглежда ще предпочете твърденията му, че програмата за освобождаване от проблемни активи наистина е предотвратила финансов срив.
Но като много банкери Ковачевич смята, че използването на безкомпромисни средства тогава за рекапитализирането на системата не е било необходимо и в крайна сметка е вселило усещането, че „целият бранш е в ужасна беда“. „Всеки разбра кой имаше нужда от парите и защо“, твърди той. Според него само наистина затруднените компании е трябвало да бъдат спасени.
Програмата доведе до „много по-силно“ разрастване на кризата, убеден е бившият мениджър. „Малко след прилагането ѝ фондовият пазар се сви с 40%. А акциите на банките се сринаха с 80%. Как може някой да каже, че програмата за освобождаване от проблемни активи е увеличила нивото на доверие в бранша, когато пазарната му оценка е паднала с 80%“, пита той.
Поулсън бе заявил, че програмата е била най-добрата възможност в онзи момент, а доказателство за това е, че „парите бяха върнати – всички плюс още 32 млрд. долара“.