Пропастта между най-богатите 1% от америкацните и останалите е най-голямата от 20-те години насам, пише АР.
На най-богатите американци се падат над 19% от доходите в САЩ – най-големият дял от 1928 г., годината преди борсовия крах, дал началото на Голямата депресия. На най-богатите 10% пък се падат 48% от доходите през миналата година.
Неравенството на доходите в САЩ се увеличава през последните три десетилетия. То се е повишило и през миналата, сочи анализ на данните на Службата по приходите, направен от икономисти от University of California, Berkeley, Paris School of Economics и Oxford University.
Според Емануел Саез от Berkely доходите на най-богатите американци през миналата година са нараснали отчасти защото те са осребрили капиталови печалби, за да избегнат по-високия данък върху тях от тази година.
През 2012 г. доходите на най-богатия 1% са нараснали с 20%, докато на останалите 99% само с 1%.
Най-богатите американци бяха силно засегнати от финансовата криза. Техните доходи спаднаха повече от 36 на сто по време на Голямата рецесия от 2007-09 г., след като цените на акциите се сринаха. Приходите на останалите 99% в този период спаднаха само с 11,6%.
След като рецесията официално приключи през юни 2009 г. предимно горният 1% се радва на ползите от повишаването на корпоративните печалби и цените на акциите - 95 на сто от увеличението на доходите от 2009 г. насам са отишли при най-богатите.
За сравнение при икономическия подем от 90-те в горния 1 процент са отишли 45% от увеличението на доходите, а през подема, последвал рецесията от 2001 г. - 65%.
През миналата година горният 1 процент от американските домакинства са имали доходи от над 394 000 щатски долара преди облагане, а горните 10% - над 114 000 долара.
Данните за доходите включват заплати, пенсии, дивиденти и капиталови печалби от продажба на акции и други активи. Те не включват така наречените трансферни плащания по правителствени програми, като например обезщетения за безработица и социални помощи.
Пропастта между бедни и богати се свива след Втората световна война, след като профсъюзите договарят по-добро заплащане и условия, и тъй като правителството въвежда минимална работна заплата и други политики, за да се помогне на бедните и средната класа. Делът на горния 1% в доходите достига дъно от 7,7% през 1973 г. и нараства постоянно от началото на 1980 г., констатира анализът. Икономистите посочват няколко причини за разширяване на неравенството в доходите. В някои индустрии американските работници сега се конкурират с ниското възнаграждение на труда в Китай и други развиващи се страни. Административни и кол-център работни места бяха изнесени в страни като Индия и Филипините.
Все повече технологиите заменят работниците при изпълнението на рутинни задачи. Силата на синдикатите пък намаля. Процентът на американските работници, представлявани от синдикатите е намалял от 23,3% през 1983 г. до 12,5% през миналата година, според Министерството на труда.
Промените са намалили разходите за много работодатели. Това е една от причините корпоративните печалби да достигнат рекордно ниво тази година като дял от брутния вътрешен продукт на САЩ, въпреки че икономическият растеж е слаб, а безработицата остава на ниво от 7,2%.
Най-печелившите служители в Америка са високо платените мениджъри или предприемачи – т.нар. "работещи богати", а не елитът, наслаждаващ се на безгрижен живот и наследено богатство, посочва Саез.
"Трябва да решим като общество дали това увеличение на неравенството в доходите е ефективно и приемливо", предупреждава обаче той.