За мнозина американци финансовите реформи в Европа може да изглеждат като далечен проблем, на който те обръщат малко внимание, по всяко подобно схващане би било грешка, твърди бившият главен икономист на международния валутен фонд и настоящ преподавател в Масачузетския технологичен институт Саймън Джонсън в своя статия в американския вестник New York Times.
Способността на Европейския съюз и по-конкретно на еврозоната да направят финансовата си система по-сигурна е от фундаменталнa важност не само за икономическите им перспективи, но и за това какво ще се случва оттук нататък по целия свят, посочва Джонсън.
Европа осигурява над една четвърт от световния брутен вътрешен продукт и нейните банки са големи, а общите им активи надхвърлят 25 трилиона долара. (БВП на САЩ е около 16 трлн. долара, а на ЕС е малко по-голям в зависимост от това какъв обменен курс ще използвате).
Има две гледни точки за това какво се случва, твърди Джонсън. Първата е тази на Европейската комисия и останалите, които прекарват времето си в конферентните зали на континента - „Направили сме много“ и „осъществяваме напредък“.
Втората е по-широко разпространена сред външните скептици – има още много какво да се направи, Европа е изложена на риск да остане зад САЩ, където реформите трудно се осъществяват с усърдие, и – най-притеснителното – Европа може би е на път да се задоволи с по-ниско ниво на акционерен капитал в своите банки, отколкото в крайна сметка са склонни да приемат САЩ.
Без съмнение ЕК и съюзниците ѝ преминаха през големи промени. Въпросът не е в старанието или тежката работа на участниците, а по-скоро в препятствията, пред които се изправят, особено на национално ниво, включително във Франция и Германия, убеден е Джонсън.
ЕК е публикувала множество материали на официалния си уебсайт с техните цветни графики, които показват как напредват реформите и планирането (шрифтът е дребен, но те са силно информативни). Има и полезни списъци с инициативи и реформи с редовно осъвременяване (т. е. подлежащи на финансов контрол).
Може би е разбираемо, че по-голямата част от творческото внимание на представителите на еврозоната бе съсредоточено върху ремонтирането на съдбоносни дефекти на нейния валутен съюз, който създаде монетарна система без интегрирана фискална политика, или върху създаването на единен подход за регулацията, надзора и ликвидирането на банките.
02:32 | 14.09.22 г.