За банките задаващата се лихвена политика е едновременно проклятие и благословия. В продължение на години банкови мениджъри се оплакват от ниските лихвени проценти и с това оправдават по-слабите финансови данни. Защото им липсва доходът от лихви, който е важен източник на приходи. Но щом централните банкери заговорят за перспектива за повишаване на лихвите, финансовите институции виждат нов риск за търговските си портфейли. Пазарът реагира бързо и изпраща цените на дългосрочните облигации в низходяща пързалка. Сега банките са заплашени от отписване на тези книжа, пише в свой анализ Wall Street Journal.
По принцип последният тренд е добър - за всички участници. Централните банки не може да запазят безкрайно дълго лихвите ниски, за да се осигури по този начин приток на пари на пазарите. Всички, включително и банките, предупреждават да не се гледа на това като на "нова реалност". Опасението е, че пазарите ще загубят равновесие и ще си образуват нови балони чрез изкуствено поддържана висока ликвидност.
Също така и от икономическа гледна точка е добър знак, че председателят на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке оценява ситуацията като толкова стабилна, че да подготви пазарите за нормализиращи се лихвени проценти.
Но монетата има две страни. В периода на ниските лихвени проценти банките отчаяно търсиха начини да инвестират свободните парични средства от депозитите на клиенти. На пазара на облигации такива инвестиции в повечето случаи бяха успешни. В допълнение, търсенето на облигации беше високо и от страна на клиентите.
В проблем сега обаче се превръщат книжата с дълъг матуритет, от около десет години, тъй като капиталовият пазар реагира бързо. Едва Бернанке направи своите коментари и намекна за край на масивните покупки на облигации, а малко по-късно и за по-високи лихвени проценти, и цените на тези облигации намаляха значително. За банките е опасно, ако тези облигации не бъдат задържани до падежа им, а се включат в счетоводните книги и евентуално се обявят за продажба („available for sale"). За разлика от облигациите, при които финансовите институти не следят толкова лихвените плащания, то балансовата стойност на тези ценни книжа трябва редовно да се коригира спрямо пазарните цени. Ако курсовете падат, банките трябва да отпишат съответната стойност. В крайна сметка това ще доведе до намаляване на собствения капитал.
Фактът, че Европа далеч не се замисля за увеличение на лихвените проценти, е без значение за пазарите. Те искат сега да предвидят и възприемат бъдещите промени.
Предупреждение към банките да не подценяват тази опасност през тази седмица дойде не откъде да е, а от доста високопоставен финансист. Новият управител на Английската централна банка Марк Карни призова банките да се подготвят по-добре за по-високи лихви.
Това за някои е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Банките по-специално от страни със затъващи икономики, като Италия и Испания, имат достатъчно дългосрочни облигации в балансите си. Те пазаруваха от тях стабилно, не на последно място и заради натиск от техните собствени правителства. Онова, което преди се считаше за сигурна инвестиция, сега представлява опасност.
"Ако Бернанке не само мисли да купува по-малко държавни облигации, но в действителност прекрати тези покупки или повдигне почти нулевия процент и по този начин от централната банка на САЩ дойде силен импулс, то това ще засегне онези, които държат доста облигации", смята Томас Майснер, от DZ Bank. "След това в балансите на редица банки може да се появят драстични загуби“.
00:52 | 14.09.22 г.