Въпреки оценките на анализатори, че растежът в САЩ през второто тримесечие се е забавил рязко, американските индекси продължават да бележат нови върхове, пише CNBC.
Противоречие ли е това? Не съвсем. Точно заради по-ниския от желаното икономически растеж Федералният резерв задържа лихвите на исторически ниски нива и поддържа програмата си за изкупуване на облигации, което има две основни последствия.
Първо, инвеститорите (особено пенсионните фондове, които трябва да постигат поне 5% годишна възвръщаемост) ще продължат да влагат в по-рискови високодоходни активи.
Второ, компаниите, които са в състояние да се възползват от свръх ниските разходи за финансиране, продължават да емитират дълг, за да изкупуват собствените си акции, подкрепяйки както собствените си книжа, така и пазара като цяло.
„Бичият пазар при акциите ще продължи години заради паричните потоци от пенсионните фондове“, смята Брайън Рейнолдс от Rosenblatt Securities.
Когато за първи път борсовият индекс S&P 500 затвори над 1000 пункта през февруари 1998 г. растежът в САЩ за предходната година бе средно 3,9%, като две години по-късно достигна 5,4%.
В сегашното тримесечието, в което индексът достигна 1600 пункта, страната вероятно едва ще избегне рецесията, след като растежът в последната година до края на първото тримесечие бе средно 1,8%.
Може да се направи изводът, че настоящият подем при акциите не стои върху солиден фундамент, като има две причини пазарът да не е изправен пред колапс.
Първата са обратните изкупувания, а втората – фактът, че забавянето на икономиката през лятото се обяснява до голяма степен с фискалните рестрикции, а не с цикличен спад.