Адекватността на фискалната политика, следвана през последните години в САЩ и Европа, може да се окаже съмнителна, след като ново изследване постави под въпрос хипотезата на двама от водещите харвардски икономисти, които твърдяха, че натрупването на дългова тежест над определени нива е опасна за растежа, съобщава CNBC.
Икономисти от Университета в Масачузетс публикуваха документ, който оборва заключенията на Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф, чиито доклад от 2010 г., озаглавен „Растеж по времена на дългове (Growth in a Time of Debt)“, се превърна в Библия за почти всички правителства в развития свят в опитите им да овладеят дълговата криза и да приложат бюджетни икономии.
Според Рейнхарт и Рогоф високите нива на дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на страните води до дълги периоди на бавен растеж. По специално те отбелязват, че средните нива на растеж за страните с дългова тежест от над 90% от БВП са с около един процентен пункт по-ниски, отколкото биха били, ако дълговите нива не надхвърляха тази граница. Рейнхарт и Рогоф твърдяха също, че реалният растеж на страните с дългова тежест от над 90% е средно минус 0,1%.
„Ние повторихме изчисленията на Рейнхарт и Рогоф и открихме, че пропуски в кодирането на програмата, използвана при изследванията, селективното изключване на данни, както и нестандартното претегляне на статистически данни в заключенията, са довели до сериозни грешки, които изкривяват корелацията между публичния дълг и растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) на 20-те основни развити икономики в поствоенния период“, изтъкват Томас Хердън, Майкъл Аш и Робърт Полин от Университета в Масачузетс.
„Средният реален БВП растеж на страните с дългова тежест от над 90% всъщност е 2,2%, а не минус 0,1%“, допълват те.
Новите изследвания отхвърлят връзката между публичния дълг и растежа на БВП, когато бъде достигната границата от над 90%. Икономистите от Масачузетс допълват, че всъщност е налице „подчертана нелинеарност във взаимодействието между тези два фактора“.
През последните години заключенията на Рейнхарт и Рогоф оказаха изключително влияние върху фискалната политика и управлението на държавните дългове по цял свят. Те спечелиха съмишленици в лицето на няколко високопоставени политици, сред които и Европейския комисар за икономическата и валутната политика на ЕС Оли Рен, който цитира границата от 90% по време на дебата за бюджетните икономии в еврозоната.
Лауреатът на Нобелова награда за икономика Пол Кругман е един от основните критици на Рейнхарт и Рогоф. Във вторник Кругман коментира резултатите, публикувани от Университета в Масачузетс, изтъквайки, че когато двете изследвания се сравнят „става ясно, че в сметките на Рогоф и Рейнхарт нещо ужасно се е объркало“.
15:41 | 09.09.22 г.