Все повече изследвания се опитват да ни убедят, че успехът е не толкова функция на интелектуалния обем, колкото на упоритата работа, обстоятелства и точен момент, в който да бъдат приложени специфични умения. Това е тема, която помага за подхранването на идеята за американското общество, в което всеки получава статута си според заслугите си, и задвижва мечтата, че всеки може да го направи, ако просто опита достатъчно упорито – дори в икономиката на знанията, констатира Робърт Франк в свой коментар за CNBC.
Това обаче може да не се окаже цялата истина, посочва той. Ново изследване на учения от университета „Дюк“ Джонатан Уей разкрива силна връзка между умствените способности и успеха, особено когато става въпрос за богатство.
„Най-богатият 1% от населението до голяма степен съвпада с най-умния 1%“, установява проучването. Около 45% от милиардерите са сред онзи 1% от хората с най-високи когнитивни способности, се отбелязва още в него.
Милиардерите по принцип по-умни от първите 500 главни изпълнителни директори в списъка на Fortune, 38,6% от които пък са сред най-умния 1%. Сенаторите са точно след тях с 41% заедно с федералните съдии. Членовете на Камарата на представителите са по-назад в класацията, като само 21% от тях са сред най-интелигентните хора в САЩ. Най-умната подгрупа от американските богаташи и политици са сенаторите от Демократическата партия от мъжки пол.
Дори сред милиардерите обаче разликите в мозъчните способности са сравнително големи. Онези, които са натрупали състоянието си от инвестиции и технологии, е доста по-вероятно да попаднат сред най-умния 1%, като съответно 69% и 63% от тях са в тази група. Милиардерите, направили пари чрез мода или търговия на дребно, както и с храни и напитки, не са толкова изявени интелигенти – съответно едва 25% и 23% от тези групи са в интелектуалния елит.
Така че висшият интелект не е просто концентриран на върха, а в определени сегменти от него.
Има обаче и едно възражение към теорията. Проучването измерва познавателните способности чрез принадлежността към 29 избрани „елитни колежа“, които според съставителите му по принцип изискват високи резултати на тестовете и поради тази причина обуславят силен интелект и висок коефициент на интелигентност. „Принадлежността към елитен колеж показва високи нива на общите способности“, твърдят авторите му.
Това обаче не винаги е така. Както приема изследването, други фактори освен резултатите от тестовете и коефициентът на интелигентност играят роля в приема в елитните колежи – такива са например предимствата по наследство, благосъстоянието, стипендиите за спортисти и други. А някои доста интелигентни хора не влизат в елитните колежи поради финансови и други причини.
По-ранно изследване на учен установи, че „коефициентът на интелигентност на практика няма отношение към вашето богатство“.
Проучването на „Дюк“ обаче разкрива, че цели 88% от милиардерите в списъка на Forbes са завършили колеж. Мисля, че Бил Гейтс и Марк Зукърбърг са част по-скоро от изключенията, отколкото от правилото, завършва Франк.