За пръв път от края на Студената война Китай влезе в петицата на най-големите износители на оръжие в света, съобщи ИТАР-ТАСС, като се позова на публикувания днес последен доклад на Стокхолмския институт за изследвания на световните проблеми, посветен на търговията с оръжие през 2012 г.
Обемът на сделките с конвенционално въоръжение е нараснал между 2008 и 2012 г. със 17% в сравнение с предходния 5-годишен период. За периода 2008-2012 г. обаче китайският износ се е увеличил със 162%.
Първото място в своеобразната класация заемат САЩ с дял от 30% в световния износ на оръжие. Втора е Русия с 26%, а третото и четвъртото място заемат Германия и Франция със съответно 7% и 6% от световния износ.
Делът на Китай е достигнал 5% от 2% през периода 2003-2007 г. За пръв път от 1950 г. в петицата на най-големите износители на оръжие не влиза Великобритания.
„Китай се утвърждава като значим доставчик на оръжие за нарастващ брой важни държави-клиенти“, заяви пред Ройтерс Пол Холтъм, директор на Програмата за търговията с оръжие към института, цитиран в негово съобщение.
Оттам подчертават, че Пакистан, който в момента поема 55% от китайския износ на оръжие, вероятно ще остане най-големия клиент и през следващите години заради големите неизплатени и планирани поръчки за военни самолети, подводници и фрегати. Мианмар е осигурила 8% от китайския износ на оръжие, Бангладеш – 7%, а Алжир, Венецуела и Мароко са закупили фрегати, самолети и бронирана техника.
В покупката на оръжие Китай изостава само от Индия, макар че зависимостта на страната от вноса намалява заради нарасналите ѝ производствени възможности.
След десетилетия на рязък ръст на разходите за отбрана и вливане на средства в националните мощности експерти твърдят, че част от китайското военно оборудване вече е сравнимо с това на Русия и западните държави, макар че точната информация за достойнствата на китайските оръжия е оскъдна.
Западът наложи ембарго за износ на оръжия за Китай заради смазването на демократичните протести на площад Тянанмън в Пекин през 1989 г. Това превърна местната военна индустрия в решаващ фактор за създаването на съвременна военна сила, която да наложи претенциите на страната върху Тайван и някои оспорвани морски територии.