На автомобилното изложение в Детройт, проведено през януари, луксът бе навсякъде. Скъпите нови коли Bentley и Maserati блестяха, включително Maserati 2014 Quattroporte с цена от 132 000 долара, американски министри и сановници си общуваха, а мнозина от по-заможните присъстващи платиха до 300 долара за участие в благотворителния бал.
Но в града, който бавно умира, тази показност не се простира много по-далеч от изложбената зала Cobo Center, пише в свой анализ Ройтерс.
General Motors Co и Chrysler, които заедно с Ford Motor Co съдават идентичността на града, едва оцеляват, след като подадоха документи за защите от фалит по време на финансовата криза. Сега самият Детройт се приближава все-повече до подобна бездна, само че за разлика от автопроизводителите неговите шансове за получаване на спасителна помощ от държавата са почти никакви.
Историята на западането на Детройт се пише от десетилетия. Данъчните приходи и населението му намаляват, а разходите за труд остават неефективни. Но бюджетните проблеми на града са се задълбочили до такава степен, че той може да остане без средства до няколко седмици или месеци и в края на краищата да бъде принуден да подаде документи за защита от фалит, който би бил най-големият по рода си в историята на САЩ.
Разочарован от липсата на конкретен напредък, републиканският губернатор на щата Мичиган Рик Снайдър през миналия месец назначи екип за преглед на градското счетоводство. Одитът може да се отрази в поемане на финансите на Детройт от страна на щата чрез назначаването на извънреден финансов мениджър, който да поеме контрола върху сметките. Впоследствие обаче той може да препоръча и подаване на документи за защита от фалит като най-приемлива възможност.
Снайдър, който определи положението като „криза по отношение на финансовите въпроси“, заяви, че назначеният одитен екип ще представи своя доклад през февруари.
„Детройт залита на ръба на фалита, след като градският съвет не успя да направи необходимите съкращения за обслужване на намалялото население“, твърди Рик Джоунс, председател на фракцията на републиканското мнозинство в щатския Сенат.
Джоунс, който намекна, че не е привърженик на фалита, каза, че би искал да види назначаването на мениджър за извънредни ситуации, който да разреши проблемите на града. Ако този начин се провали, ще се наложи да се търси начин за свиване на градската зона, смята той.
преди 11 години "успявали да поддържат много добър баланс между произведени стоки и пари в обращение. Очевидно Хитлер е имал много добри икономисти."--------------Изглежда не е толкова очевидно щом този модел не може да се "копира"? Ако е бил толкова успешен сега трябваше да е пълно с призиви за прилагане на този модел (както например има призиви за връщане на златния стандарт и др. подобни)? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години За Германия имам една дебела книга на Адам Туз (Adam Tooze) "Икономика на Третия райх". Адам Туз е британски историк и преподавател в катедрата по Съвременна европейска икономическа история на Университета в Кеймбридж. Пълна е със цифри но няма как да ти ги цитирам всичките. Въпросът с финансирането е бил най-малкият им проблем. Просто са имали много висока производителност, успявали са да изнасят много стоки навън. Вътре в страната, след като са изгонили евреите от банките са успявали да поддържат много добър баланс между произведени стоки и пари в обращение. Очевидно Хитлер е имал много добри икономисти. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Но си прав, че трябва по-малко да се отплесвам защото наистина ме чака доста работа по новата организация. Ще ми направиш услуга, ако по-често ми го напомняш - имам проблеми със самоконтрола :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Това за Германия ми стана интересно, но в описанието си пропуснал най-важното - как се е финансирало всичко това? Би ли допълнил моля? А най-добре ако може да дадеш някой източник в който тези неща са описани малко по-подробно защото това, което аз съм чел за организацията на предвоенната германска икономика не ми вдъхна доверие (а ти може би си чел нещо друго)? Освен това, ако този модел беше работещ, мислиш ли, че нямаше да бъде приложен? И на всичкото отгоре, след като ми отговаряш с общи приказки, значи и ти не можеш да кажеш как точно една война ще реши проблемите? Аз мога само да кажа, че двете САЩ-ски войни - в Ирак и Афганистан ЗАДЪЛБОЧИХА проблемите. Та затова питам как една война може да реши какъвто и да е проблем? Дори намаляването броя на хората няма как да стане с война защото за да е осезаемо трябва да е масово, а това не може да стане с конвенционални оръжия, което пък значи масова употреба на оръжия за масово поразяване, което пък значи унищожение на цялата земя. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години били унищожени и е трябвало да бъдат изградени отново. А когато е спряла истинската война, веднага е започнала студената война, която играеше същата роля за известно време. В противен случай, както твърдят някои анализатори, би трябвало да има световни войни на всеки 25 години. Но ако ти не ги знаеш тези неща не те виждам как ще измислиш нова теория. Все пак опитай. За господив Митев казват, че е успял. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години унещожение. Когато тяхното производство започне всички проблеми се решават изведнъж като с магическа пръчка. След първата война Германия е била в много тежко положение - един кибрит е струвал 4 милиарда марки. Когато Хитлер идва на власт за 4 години той успява да създаде и въоръжи най-силната армия в света. Как се е случило това? Започнал е със строеж на нови пътища, железопътни линии, корабостроителници, металургични предприятия, авиационни заводи и всички са имали работа. 80% от населението са работели пряко във военната индустрия. Останалите 20% са успявали не просто до изхранват тези 80%, а и да натрупат 3 годишен военновременен резерв. Да не говорим, че е трябвало да бъдат натрупани огромни резерви от горива, никел, мед, волфрам, ванадий, молибден - все вносни стоки, за които Германия е плащала със стоки, произведени именно от тези 20% от населението. До тук има ли нещо неясно? И естествено, че след войната е имало голям следвоенен бум. Хиляди градове, заводи, пътища, ферми са отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Приятелю, ти не трябваше ли да пишеш нещо за новата организация? Побързай, моля те, защото времето тече и не го губи да пишеш странни коментари. А как войната решава проблемите е повече от ясно. Кризата не е нещо чак толкова сложно. Тя може да бъде определена с една дума - свръхпроизводство. Точно за това имаме безработица и точно за това тя се увеличава. Човечеството се е борело с това винаги по един и същи начин - унищожавало е излишната продукция. Трябва ли да повтарям, че по време на голямата депресия локомотивите са се движели с жито, а млякото се е изливало в реките. И до ден днешен в скандинавските страни изхвълрлят масло и мляко в морето, а някъде хората няма какво да ядят. Производството, обаче се увеличава и то се увеличава особено много по време на криза, защото тогава се внедряват нови високопроизводителни технологии, понеже производителите искат стоките им да са евтини. Проблема със свръхпроизводството се задълбочава до толкова, че се налага да бъдат произведени машини за отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години И как войната решава всички тези проблеми, че не се сещам? Знам само, че със сигурност ще ги задълбочи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Война. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години За разлика от останалия свят обаче тук наистина може би решението фалит и почване на чисто работи. Как да се реши същия проблем обаче в глобален мащаб? отговор Сигнализирай за неуместен коментар