Проблемът може да взриви расовите вражди. Детройт е градът с най-висок процент чернокожи в САЩ, като 83% от населението му се определят като афроамериканци, черни или негри, сочат данните от преброяването през 2010 г., посочва Ройтерс.
По-голямата част от щатската управа на Мичиган, включително губернаторската администрация, е съставена от бели републиканци. Членът на градския съвет на Детройт, съставен само от чернокожи, Джоaн Уотсън, която заедно с други свои колеги се противопоставяше на мерките за реформи, заяви, че все още се надява на федерална спасителна помощ или на вливане на щатски средства, за които твърди, че са дължими на града.
Кметът Бинг пък не е пожелал да коментира въпроса пред Ройтерс. А автопроизводителите едва ли имат да кажат кой знае какво официално за кризата.
По-голямата част от дейността им в Мичиган е извън Детройт и да бъде хванат някой високопоставен мениджър да обсъжда възможността за фалит на града е било почти невъзможно по време на автоизложението.
„Не искам да се замесвам с политиката“, заяви главният изпълнителен директор на GM Дан Ейкърсън, докато колегата му от Chrysler Серджо Маркионе заяви, че не може да предвиди последиците за компанията.
Едно от най-големите предизвикателства за града е сложната мрежа от колективни трудови договори с умопомрачителните 48 преговорни групи, които представляват интересите на по-голямата част от работната сила в града. Макс Нюман, адвокат по фалитите в базираната в Мичиган Butzel Long, заяви, че подаването на молба за защита от фалит би могло да помогне на града да се измъкне от ангажиментите по колективните трудови договори.
Захващането с разходите се наложи, откакто Детройт вече не бе състояние просто да повишава данъците, за да понижи натрупаният бюджетен дефицит, който нарасна до 326,6 млн. долара през финансовата 2012 г. от 196,6 млн. долара през предходната финансова година.
Щатът вероятно ще се противопостави на евентуално повишаване на данъците, а това може само допълнително да влоши нещата. „Ако данъците бъдат повишени още, това ще увеличи изтеглянето от града“, смята Нюман.
Но за част от онези, които наблюдаваха как Детройт страда от години, фалитът започва да изглежда като най-малко ужасната възможност, въпреки че ще бъде болезнен.
„От време на време си мисля, че това не би било чак толкова лоша идея“, заяви бившият главен финансов директор на Ford Алън Гилмор, сега президент на университета „Уейн“ в града. „Нека разчистим нещата веднъж и завинаги“, добавя той.
преди 11 години "успявали да поддържат много добър баланс между произведени стоки и пари в обращение. Очевидно Хитлер е имал много добри икономисти."--------------Изглежда не е толкова очевидно щом този модел не може да се "копира"? Ако е бил толкова успешен сега трябваше да е пълно с призиви за прилагане на този модел (както например има призиви за връщане на златния стандарт и др. подобни)? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години За Германия имам една дебела книга на Адам Туз (Adam Tooze) "Икономика на Третия райх". Адам Туз е британски историк и преподавател в катедрата по Съвременна европейска икономическа история на Университета в Кеймбридж. Пълна е със цифри но няма как да ти ги цитирам всичките. Въпросът с финансирането е бил най-малкият им проблем. Просто са имали много висока производителност, успявали са да изнасят много стоки навън. Вътре в страната, след като са изгонили евреите от банките са успявали да поддържат много добър баланс между произведени стоки и пари в обращение. Очевидно Хитлер е имал много добри икономисти. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Но си прав, че трябва по-малко да се отплесвам защото наистина ме чака доста работа по новата организация. Ще ми направиш услуга, ако по-често ми го напомняш - имам проблеми със самоконтрола :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Това за Германия ми стана интересно, но в описанието си пропуснал най-важното - как се е финансирало всичко това? Би ли допълнил моля? А най-добре ако може да дадеш някой източник в който тези неща са описани малко по-подробно защото това, което аз съм чел за организацията на предвоенната германска икономика не ми вдъхна доверие (а ти може би си чел нещо друго)? Освен това, ако този модел беше работещ, мислиш ли, че нямаше да бъде приложен? И на всичкото отгоре, след като ми отговаряш с общи приказки, значи и ти не можеш да кажеш как точно една война ще реши проблемите? Аз мога само да кажа, че двете САЩ-ски войни - в Ирак и Афганистан ЗАДЪЛБОЧИХА проблемите. Та затова питам как една война може да реши какъвто и да е проблем? Дори намаляването броя на хората няма как да стане с война защото за да е осезаемо трябва да е масово, а това не може да стане с конвенционални оръжия, което пък значи масова употреба на оръжия за масово поразяване, което пък значи унищожение на цялата земя. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години били унищожени и е трябвало да бъдат изградени отново. А когато е спряла истинската война, веднага е започнала студената война, която играеше същата роля за известно време. В противен случай, както твърдят някои анализатори, би трябвало да има световни войни на всеки 25 години. Но ако ти не ги знаеш тези неща не те виждам как ще измислиш нова теория. Все пак опитай. За господив Митев казват, че е успял. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години унещожение. Когато тяхното производство започне всички проблеми се решават изведнъж като с магическа пръчка. След първата война Германия е била в много тежко положение - един кибрит е струвал 4 милиарда марки. Когато Хитлер идва на власт за 4 години той успява да създаде и въоръжи най-силната армия в света. Как се е случило това? Започнал е със строеж на нови пътища, железопътни линии, корабостроителници, металургични предприятия, авиационни заводи и всички са имали работа. 80% от населението са работели пряко във военната индустрия. Останалите 20% са успявали не просто до изхранват тези 80%, а и да натрупат 3 годишен военновременен резерв. Да не говорим, че е трябвало да бъдат натрупани огромни резерви от горива, никел, мед, волфрам, ванадий, молибден - все вносни стоки, за които Германия е плащала със стоки, произведени именно от тези 20% от населението. До тук има ли нещо неясно? И естествено, че след войната е имало голям следвоенен бум. Хиляди градове, заводи, пътища, ферми са отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Приятелю, ти не трябваше ли да пишеш нещо за новата организация? Побързай, моля те, защото времето тече и не го губи да пишеш странни коментари. А как войната решава проблемите е повече от ясно. Кризата не е нещо чак толкова сложно. Тя може да бъде определена с една дума - свръхпроизводство. Точно за това имаме безработица и точно за това тя се увеличава. Човечеството се е борело с това винаги по един и същи начин - унищожавало е излишната продукция. Трябва ли да повтарям, че по време на голямата депресия локомотивите са се движели с жито, а млякото се е изливало в реките. И до ден днешен в скандинавските страни изхвълрлят масло и мляко в морето, а някъде хората няма какво да ядят. Производството, обаче се увеличава и то се увеличава особено много по време на криза, защото тогава се внедряват нови високопроизводителни технологии, понеже производителите искат стоките им да са евтини. Проблема със свръхпроизводството се задълбочава до толкова, че се налага да бъдат произведени машини за отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години И как войната решава всички тези проблеми, че не се сещам? Знам само, че със сигурност ще ги задълбочи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Война. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години За разлика от останалия свят обаче тук наистина може би решението фалит и почване на чисто работи. Как да се реши същия проблем обаче в глобален мащаб? отговор Сигнализирай за неуместен коментар