САЩ прескочиха фискалната пропаст. Засега

Конгресът на САЩ одобри компромисният законопроект за данъчното облагане през 2013 г., предаде Ройтерс. С него ще бъдат вдигнати данъците на 77,1 на сто от американските домакинства, показват предварителните оценки на анализаторите.

С 257 гласа “за” и 167 – “против”, Камарата на представителите прие законопроекта, с който се увеличават данъците за най-богатите американци. Сенатът гласува текстовете по-рано през новогодишния ден и се очаква президентът Барак Обама да подпише законопроекта възможно най-скоро. Той ще влезе в сила със задна дата от 1 януари.

Предстои Белият дом и Конгресът да водят преговори за публичните разходи, както и за тавана на дълга на САЩ.

Предвижда се да бъдат увеличени данъчните ставки за лицата с годишен доход над 400 хил. долара и за домакинствата с годишен доход над 450 хил. долара. Ще бъдат редуцирани и данъчните облекчения, които лицата и домакинствата с доходи над тези граници ще могат да получат. По отношение на физическите лица прагът е два пъти повече от предлаганото по време на предизборната кампания на Обама, а за домакинствата прагът е с 80% по-висок от обещаното от президента.

От тази година за домакинствата с доход над 450 хил. долара и лицата с доход над 400 хил. долара най-високата данъчна ставка се увеличава от 35 на сто на 39,6 на сто. Най-високата ставка за капиталовите печалби и дивидентите пък се вдига от 15 на 23,8 на сто. Най-голямо през тази година, в сравнение с предходната, ще бъдат натоварени най-богатите американци. Те ще трябва да плащат по-високи данъци върху доходите, капиталовите печалби, дивидентите и недвижимите имоти. При доход над 506 хил. долара, какъвто един процент от американците, увеличението на данъците възлиза на 73 633 долара, показват изчисленията. По-ниските данъчни ставки, които действаха през последното десетилетие, ще останат постоянни за данъкоплатците със средни и ниски доходи заедно с целевите данъчни облекчения, въведени през 2009 г. като мерки за борба с кризата.

Удължава се и периодът на действие на федералната програма за подпомагане на трайно безработни американци. Отлага се с 2 месеца и началото на действието на автоматичните съкращения на публичните разходи, които бяха предвидени да влязат в сила от 1 януари. Предприетите мерки обаче не са голямата сделка за намаляването на дефицита, която преследват управляващите в Щатите. Въпреки че те предотвратяват сериозни проблеми, това е само една малка стъпка напред към по-адекватния контрол на федералния дефицит, отбелязва Bloomberg. Така следващата потенциална фискална криза в САЩ се очертава за края на февруари, когато трябва да се реши как да се спестят 109 млрд. долара от различни програми за държавни разходи.

“Вашингтон пропусна магическия момент да направи нещо голямо, за да намали дефицита и да реформира данъчното законодателство”, посочва се в изявление на група конгресмени – и републиканци, и демократи.