Винаги е било загадка защо САЩ, след като отведоха Запада до най-голямата стратегическа победа в историята на нацията по време на студената война и извоюваха триумф на демокрацията в по-голямата част от света, от 15 години насам се държат почти постоянно като безразсъдна държава по отношение на дърважната си политика, пише дългогодишният журналист и автор на биографии Конрад Блак в статия за Financial Times.
Дори и враговете на Америка едва ли биха могли да измислят по-самоубийствена програма от тази, която бе предприета: аутсорснати бяха около 50 млн. работни места, като в същото време бяха приети 20 млн. неквалифицирани имигранти; хвърлени бяха американски животи и 2 трлн. долара в Близкия изток, а светът беше залят с трилиони долари безполезни ипотеки, които според Wall Street бяха с инвестиционен клас.
В сравнение с това дори малоумните ходове, застрашили еврозоната, изглеждат преливащи от мъдрост, пише Блак.
Американците осъзнават, че страната им е управлявана неправилно и от двете партии на всички нива на управлението и са разочаровани от факта, че свалянето на предишната власт не донесе по-добри политици.
Надпреварата е между един президент, който според повечето американци не се справя добре, и съпреник, за когото повечето американци смятат, че не отговаря на високия пост, за който кандидатства.
Администрацията на Обама увеличи дефицита на страната с почти 20 000 долара на глава от населението, а нетната заетост намаля на фона на липсата на реално икономическо възстановяване.
Обама все още се радва на известна популярност по света, най-вече от страна на онези, които харесват американските лидери, борещи се срещу американския капитализъм и унилатерализъм и нямат нищо против джобовете на американците да бъдат изпразвани от чужденци.
Това пасва на обичайната евроистерия, според която всички републиканци са крадци и религиозни фанатици. Републиканската партия е разгневена, но като цяло е разумна.
За жалост Мит Ромни се държи като консултант, чийто отговор за всичко е оценка на данните, събиране на експерти, обсипване на обществото с изтъркани фрази и отлагане на решението за по-късно.