Печатниците на централните банки в САЩ, еврозоната, Япония и Великобритания изглежда ще работят още дълги години, увеличавайки 6-те трлн. долара, напечатани след 2008 г., пише CNBC.
Тази тенденция ще промени и отношенията между доскоро яростно защитаващите своята независимост банки и правителствата.
Докато развитите икономики затъват все по-дълбоко в дълговото блато след поредните сътресения в Европа, а заетостта в САЩ все така е в стагнация, инвеститорите очакват от Федералния резерв (Фед), Европейската централна банка (ЕЦБ), Английската централна банка (АЦБ) и Японската централна банка отново да стабилизират пазарите.
Сигурно е, че вливането на ликвидност (QE), чрез което през последните 4 години четирите централни банки на практика създаваха нови пари, отново е на дневен ред.
Въпреки това създаването на пари, независимо дали чрез директно изкупуване на облигации в САЩ и Великобритания или по по-завоалиран начин чрез евтино дългосрочно финансиране от страна на ЕЦБ, дори не успява да компенсира сумите, който търговските банки отписват докато се опитват да свият балансите си.
Мнозинството от глобалните инвеститори са на мнение, че допълнителното вливане на ликвидност е неизбежно. „Инвеститорите все едно казват, че QE ще има независимо от обстоятелствата“, казва Гари Бейкър от Bank of America Merrill Lynch.
По данни от проучване на институцията три четвърти от 260 фондови мениджъри са заявили, че очакват ЕЦБ да предприеме нова ликвидна операция до октомври.
Почти половината от участниците в проучването прогнозират, че и Федералният резерв (Фед) ще предприеме QE3 в рамките на същия период.
Японската централна банка вече разшири програмата си за вливане на ликвидност по-рано тази годината, докато Адам Поусън от Английската централна банка (АЦБ) в понеделник заяви, че банката не само трябва да купи още ДЦК, но и че трябва да се ориентира към дълговете на малкия бизнес.
22:40 | 12.09.22 г.