„Сенчестото банкиране“ се е свило наполовина спрямо размерите си преди кризата, разкрива доклад на Deloitte Financial Services, цитиран от CNBC.
„Сенчестото банкиране“ включва нерегулираните финансови посредници, които традиционно предлагат сходни с банковите, но по-сложни финансови продукти и транзакции. Сред тях са борсово търгувани взаимни фондове, краткосрочни търговски ценни книжа и структурирани облигационни емисии (CDO).
След началото на финансовата криза през 2008 г. системата, която не е гарантирана от централните банки, попадна във фокуса на регулаторните органи и Федералния резерв (Фед).
Мотив за засилените регулации бяха високорисковите операции в сектора, които според много анализатори са в основата на кризата.
В края на 2011 г. индексът на Deloitte Financial Services, измерващ мащабите на сектора в САЩ, се е понижил до 9,53 трлн. долара. Повечето анализатори очакваха тази сума да е значително по-голяма.
За сравнение през първото тримесечие на 2008 г. индустрията е достигнала своя пик от 20,73 трлн. долара. По същото време активите в традиционния банков сектор са били едва 15 трлн. долара.
Адам Шнайдер, изпълнителен директор на Deloitte Center for Financial Services, посочва, че хедж фондовете са инвестиционни, а не банкови инструменти и за това не са били включени в изследването.
„Като се вземе под внимание, че според различни оценки секторът в САЩ варира между 10 и 60 трлн. долара, сенчестото банкиране все още не е достатъчно добре дефинирано“, коментира Шнайдер.
Той все пак подчертава, че резкият спад не е знак за гибелта на индустрията.
„Някои от въпросните инструменти са отпаднали от индекса, след като са били застраховани или гарантирани, докато други просто са се свили поради икономическите условия. Това са легитимни продукти. Използват се от много институции и имат стойност. "Те са подобни на предлаганите от банките, но без защита. Ние се опитваме да ги разберем, да определим размера им и да дадем възможност на заинтересуваните инвеститори да преценят рисковете“, допълва той.