Мащабът на портфейла може да е смъртоносен в един свят на ниски лихви

Представете си за момент, че седите върху 360 млрд. долара в брой. По някакъв начин трябва да ги скриете на невероятно сигурно място, но да си осигурите и известна възвращаемост.

Е, къде ще ги вложите? В държавни облигации, носещи отрицателна реална възвращаемост и ставащи все по-рискови всеки ден? В облигации на страни от еврозоната или в корпоративен кредит? А в състояние ли сте да откриете някакво друго място, без да се изложите на нов риск?

Това е въпрос, насочен право към същността на историята, развиваща се в JPMorgan Chase през последните дни, пише в коментар за британския вестник Financial Times Джилиън Тет.

След като разкритията за странното поведение на главната инвестиционна служба на банката излязоха наяве, някои разкази накараха конкурентите на банката да премигват.

Например изглежда странно, че на главния изпълнителен директор Джейми Даймън е било разрешено да управлява главната инвестиционна служба отделно от инвестиционната банка, отговорна пред него, и че тази служба е използвала други модели за измерване на риска, различни от тези на инвестиционната банка.

Странно е също, че Даймън декларира с такава убеденост миналия месец, че търгуваните позиции на инвестиционната служба нямат отношение към проблема, а през миналата седмица толкова радикално смени тона. Ако не друго, това повдига големите въпроси за счетоводството на банките.

Но докато тези истории повдигнаха вежди, има един аспект, който не изненада конкурентите, предизвиквайки само досадни въздишки: инвестиционната дилема, в която се озова JPMorgan през последните години.

В значителна степен изглежда една от основните причини главната инвестиционна служба да бъде ангажирана в непосредствена търговия с деривативни инструменти е, че общата обстановка е направила толкова трудно получаването на сигурна възвръщаемост за всяка фирма без поемането на странни рискове. А да се направи това чрез хеджиране е станало двойно по-трудно при положение, че сте динозавър с 360 млрд. кеш.

Част от проблема е в обстановката на свръхниски лихвени проценти. През тази седмица доходността по 10-годишните американски държавни облигации отново се понижи, след като проблемите в еврозоната отново набраха скорост.

Но инвеститорите продължават да се трупат за покупки – например през тази седмица бразилски мениджъри на активи ми заявиха, че се чувстват принудени да купуват американски държавни облигации за „сигурност“, дори при негативна реална лихва, посочва Тет. Още повече, че собствената им икономика има нужда от инвестиции в дългосрочна инфраструктура, които могат да осигурят доста по-висока възвращаемост.

На среща на финансисти от големи компании наскоро тези ридания се повториха: американските корпорации в момента са бъкани с кеш (над 2 трилиона долара по последни изчисления), но разбират, че е по трудно от всякога да открият къде да инвестират свободните средства.