До 2018 г. 29-те най-големи банки на планетата трябва да наберат допълнителни 566 млрд. долара свеж капитал или да се разделят с активи за около 5,5 трлн. долара, за да посрещнат новите по-строги изисквания за капиталова адекватност, известни като Базел III, разкрива изследване на Fitch Ratings, цитирано от Financial Times.
Допълнителният капитал представлява 23% от този, с който банките са разполагали в края на 2011 г., или приблизително 3 пъти тяхната обща годишна печалба, се посочва в изследването.
Оценката на Fitch е първата, която цели да определи цялостния ефект от последните банкови регулации, включително допълнителните изисквания за „глобалните системно важни финансови институции“.
Според изследването въпросните банки все още изпитват затруднения да покрият новите изисквания.
Тъй като капиталовите стандарти се калкулират като съотношение на основния банков капитал към рисково претеглените активи, банките могат да посрещнат тези изисквания по 3 начина – като задържат печалбите си, като издадат нови акции или като свият балансите си. Според анализаторите повечето институции ще използват комбинация от трите метода.
Щатските банки ще са особено тежко засегнати от частта от реформите, която повишава относителните капиталови изисквания за извършване на рискови операции, докато европейските банки ще пострадат от по-строгите дефиниции за това, кои активи се приемат за основен капитал.
„Въпреки че необходимият нов капитал има сравнително еднаква тежест в различните региони, увеличението за щатските банки ще е малко по-рязко при рисково претеглените активи като се има предвид техният фокус на търговия“, посочва Джим Мос, анализатор на Fitch.
Оценката на Fitch идентифицира по-голям недостиг на капитал в сравнение с предишни изследвания, включително публикуваното от Банката за международни разплащания (BIS), според което 103-те най-големи световни банки трябва да наберат 486 млрд. евро, или приблизително 1,4 пъти общата им печалба.
Изследването на BIS обаче е базирано на данни от банковите баланси в края юни 2011 г., а не на балансите в края на годината. То не включва и допълнителните изисквания за капиталовата адекватност на системно важните институции, които са в диапазона 8-9,5% вместо 7%, както е за всички останали.
Ако банките решат да запълнят капиталовия недостиг единствено чрез акции, това би понижило възвръщаемостта на собствения им капитал (ROE) до 8,5% от средно 10,8% през последните 7 години.
„Един от начините банките да постигнат по-висок коефициент ROE, в светлината на по-строгите капиталови изисквания, е чрез рискови операции, които не са напълно регулирани от новите правила, включително чрез нови форми на регулаторен арбитраж“, казва Мартин Хенсен, директор в отдела за макро изследвания на агенцията.
22:57 | 13.09.22 г.