Светът се намира в средата на процес на структурни промени, засягащи развиващите се и развитите държави. Те ще променят модела на световната търговия, което ще се отрази в по-големи търгувани обеми между развиващите се държави, заяви президентът на Световната банка Робърт Зелик, цитиран от MarketWatch.
„Вървим бързо към световна икономика с много центрове на растеж“, смята Зелик.
Развиващите се държави, които преживяха през последното десетилетие бум, задвижван от износа, трябва все повече да се концентрират върху стимулиране на вътрешното потребление, в случая с Китай, или върху разходите за вътрешни инвестиции, какъвто е случаят с Латинска Америка и Югоизточна Азия, подчерта той.
Въпреки продължаващия ръст развиващите се страни се опасяват от промяната, отбелязва президентът на СБ. „Налице е тенденция за блокиране на ръста в развиващите се държави“, тъй като те пренасочват ресурси от един сектор към друг“, добави той.
Много от тях се опасяват, че могат да паднат в капана на средните доходи, основавайки се на данни, които сочат, че повечето страни, които са били в категорията на тези със средни доходи през 60-те години на ХХ век, са си останали там и през 2008 г. Изключение са 13 държави, които са преминали към страните с високи доходи, като сред тях е и Гърция, обясни Зелик.
По думите му забавянето във всички развити икономики, регистриращи ръст под възможностите си, само добавя сила на съществуващите опасения.
В САЩ съсредоточаването върху краткосрочни стимули може да не се окаже достатъчно, тъй като историята показва, че подобни стимули имат по-малко влияние върху икономика, обременена с дългосрочни задължения, изтъкна президентът на СБ.
Според него американската икономика се разширява в по-умерена степен заради надвисналите структурни проблеми, както и заради данъците и финансовата пропаст.
От друга страна Европейският съюз е обременен с три взаимосвързани проблема: националните дългове, банките, които държат по-голямата част от дълговите книжа по тях, и способността за ръст в страните с обща валута, посочи той.
Някои държави, като например Италия и Испания, провеждат „сериозни структурни реформи“, които са „трудни за реализиране“, подчерта Зелик. Германия, която оглавява призивите за мерки на строги икономии, изключва възможността страните да не могат да избегнат контрола, отбеляза той.
Президентът на СБ е предпазлив по отношение на мерките за вливане на ликвидност като операцията за дългосрочно рефинансиране на Европейската централна банка, която според него „не премахва проблемите на Европейския съюз“.
„Липсващото парче от пъзела е уверението за финансиране в средносрочен план“, което евентуално би осигурило на банките по-големи резерви за справяне с лошите им кредити, обоснова се той.
В световен план Зелик призова за нови модели за растеж, начело с Китай, докато структурните промени започнат да дават резултат. „Не е задължително моделите от миналото да работят и в бъдеще“, предупреждава той.