Последният опит на Федералния резерв да стимулира икономиката чрез понижаване на дългосрочните лихвени проценти, известен като Операция „Туист“, няма да постигне целите си, смята главният икономист на MarketWatch Ъруин Келнър.
Дългосрочните лихви вече са на най-ниските си нива от няколко десетилетия, така че допълнителното им понижаване няма да окаже кой знае какво влияние.
Повечето хора са толкова загрижени за работата си, че се опитват да намалят дълговете си и да увеличат спестяванията си. Тези, които искат да вземат жилищен кредит откриват, че банките не са склонни да отпускат ипотечни заеми.
От своя страна много фирми нямат сериозна причина да търсят кредити, тъй като не предвиждат достатъчно продажби, които да оправдават разширяването им. Освен това някой фирми са заделили голямо количество кеш, към който вероятно биха прибегнали преди да потърсят финансиране, тъй като при ниските лихви в момента тези средства не носят почти нищо.
Това, което трябваше да направи Федералния резерв, бе да спре да плаща лихва по резервите, които банките държат при него, а вместо това да им налага такса за това.
Друг начин за насърчаване на банковото кредитиране би бил разхлабването на завишения контрол от централната банка спрямо банковите заеми и капитал.
Само монетарната политика не е в състояние да създаде работни места, а още по-малко да стимулира икономиката като цяло. Евтините пари са необходимо, но не достатъчно условие за насърчаване на икономическата политика.
Осигуряването на растеж изисква фискалната политика да се използва успоредно с монетарната. Правителството трябва да харчи повече и да облага по-малко, за да подкрепи търсенето.
Проблемът е, че фискалната политика върви в грешна посока. Вместо да бъде разхлабена, тя се затяга – не е подкрепяща, а ограничаваща.
Някои данъчни облекчения изтичат през следващата година, а президентът Обама иска да вдигне данъците за богатите. Междувременно Вашингтон вече намали разходите, принуждавайки много местни управи да съкратят персонал, по този начин изостряйки безпокойството за работните места.
Защо правителството преследва толкова фрапиращо грешна фискална политика? Всичко е за да бъде намален бюджетният дефицит и дългът на правителството.
Има обаче и по-добър начин за намаляване на бюджетния дефицит от драконовските мерки за намаляване на разходите и/или повишаване на данъците.
Една стабилна и растяща икономика също би постигнала тази цел чрез генериране на повече данъчни приходи и по-малко разходи за безработица и други социални програми. И това е много по-добрият начин за служителите и фирмите.
След като икономиката си стъпи на краката политиците ще могат да се заемат с проблемите на дефицита и дълга. Това е правено и преди.
Големият дефицит от началото на 90-те се трансформира в голям излишък в края на десетилетието, благодарение на комбинацията от продължителен растеж и правилна данъчна политика.
Няма причина това да не може да бъде повторено и през настоящото десетилетие, завършва Ъруин Келнър.
06:14 | 02.09.22 г.