Основната причина американският бизнес да не наема персонал е във Вашингтон

Не е трудно да се проследят причините за нулевия ръст на заетостта в САЩ през август, пише Джеф Кокс от CNBC. Те започват от бъркотията във Вашингтон и засягат директно американския бизнес. 

Дори на фона на занижените очаквания щатската икономика успя да разочарова, след като в петък стана ясно, че през миналия месец не е създала нетно нито едно работно място, а безработицата остава на нивото си от 9,1%. „Има основателна причина да сме по-предпазливи, отколкото иначе бихме били, и това е ситуацията във Вашингтон“, казва Роб Лутс, главен инвестиционен директор в Cabot Money Management. „Те натрупаха огромни дългове, а и не работят добре помежду си, така че доверието е подкопано.“ Политическите препирни парализираха бизнеса, който иначе вероятно би наемал персонал, но не го прави заради несигурността относно фискалната политика в страната. „Съществува конкретна несигурност, а не обща“, казва Лиз Ан Сондерс, главен инвестиционен стратег в Charles Schwab. Неизвестността пред бизнеса бе до голяма степен изострена от абсурдите, на които бяхме свидетели във Вашингтон, посочва тя, но подчертава, че има голяма разлика между ненаемане и съкращаване на служители. Последните тенденции показаха, че фирмите нямат сериозни планове за наемане на персонал, но темпът на съкращения намалява.

Стагнацията на трудовия пазар не позволява на икономиката да се засили, въпреки че корпоративните печалби изглеждат солидни.

Не цялата вина обаче е във Вашингтон. Дълговите проблеми в Европа също се отразяват на икономиката, като не е ясно в каква степен те могат да се пренесат в САЩ. „Възстановяването така и не набра инерция. Европа е икономически слаба. В Америка имахме сътресения на финансовите пазари, както и дебата за дълга. Това също се отразява на доверието – като че ли икономиката няма достатъчно други предизвикателства“, коментира Джош Фейнмън,  икономист в Deutsche Bank.

Инвеститорите съответно заеха същата позиция като бизнеса, подготвяйки се за възможността от нова рецесия. Преобладават стратегиите, търсещи инвестиционно убежище, като мнозина го намират в облигациите и златото.

Докато политическата картина не се изясни, а икономиката не намери посока, това поведение вероятно ще се запази.

„Ще ми се да получавах по един долар всеки път, когато някой каже, че балонът със златото е на път да се спука“, казва Лутс. „Нищо не може да е по-далеч от истината. Златото е пари, а не балон. В момента то се възприема като пари, понеже останалите пари се обезценяват от правителствата, които отказват да поемат отговорност и да направят каквото трябва.“