За или против забраната на късите продажби в САЩ?

В края на мандата си като председател на щатската комисия по ценни книжа и фондови борси (SEC - Securities and Exchange Commission) Кристофър Кокс заяви, че най-голямата му грешка е била триседмичната забрана на късите продажби в разгара на финансовата криза през 2008, припомня CNBC. Той е на мнение, че негативите надхвърлят ползите от такава мярка.

Това обаче не означава, че американските регулатори няма да се изкушат да прибегнат отново до нея, след като банковите акции бяха разпродадени заради страховете, че дълговите проблеми в Европа могат да причинят нова финансова криза от мащаба на тази с Lehman Brothers.

Ако опасенията относно големите банки ескалират и достигнат САЩ, то регулаторите в Америка могат да последват примера на Франция, Белгия, Италия и Испания, които в четвъртък решиха да забранят късите продажби с акции на банки и застрахователи – практиката да се продават акции, взети назаем с надеждата после да бъдат купени на по-ниски цени, за да бъдат върнати. По-рано през седмицата Гърция въведе двумесечна забрана, Южна Корея – тримесечна, а Турция съобщи, че засилва контрола над сделките на късо, като регулаторните органи в страната започнаха разследване срещу брокери по подозрение за пазарни манипулации. „Един от проблемите е, че регулаторите трябва да отразят политическите настроения, а политиците не разбират непременно пазарите”, посочва Джеймс Ейнджъл, професор по финанси от университета на Джорджтаун.

”Когато настъпят големи пазарни колебания е изкушаващо да бъдат обвинени продаващите „на късо”, които всъщност нямат вина. Забраната на късите продажби с нищо не помага. Тя единствено показва, че политиците не разполагат с други средства за реакция”, казва той.

Институтът EDHEC-Risk нарече решението на четирите европейски страни хвърляне на прах в очите. Позовавайки се на академични изследвания, центърът заяви, че мярката вероятно ще има обратен ефект, както директно чрез затормозяване функционирането на пазарите в момент на най-голямо изпитание за тях, така и индиректно чрез допълнително подклаждане на пазарната реакция спрямо задлъжнелите страни и тяхната поилтическа неспособност да се заемат с причините за дълговата криза.

Според адвоката Робърт Френчмън от Bracewell and Guliani, който представлява клиенти от финансовия сектор при регулаторни спорове, пазарите са конструирани едновременно за дълги и къси продажби, като забраната на късите би била изкуствено ограничение.

Той смята, че правителството не трябва избирателно да защитава на пазарите един сектор, а не друг. „Какво бе основанието през 2008 да се спасят банките, а не автомибилните компании”, пита той? „Не мисля, че това е работа на правителството.”

В случаи на драстични пазарни колебания обаче забраната на късите продажби може да е оправдана, смята Джон Кофи, професор по право в областта на ценните книжа от Columbia University.

Щатските регулатори могат да постъпят разумно като въведат такава забрана на двуседмични стъпки, ако тя е ограничена до около дузина системно важни банки, които са в опасност от фалит, изтъква той. Ограничението за къси продажби след краха на Lehman включваше акциите на близо 800 банки и финансови институции.

Скоро след триседмичната забрана обаче книжата продължиха стремителния си спад. Wall Street Journal цитира изследване на Credit-Suisse, което показва, че акциите на компаниите от забранителния списък са спаднали в периода на ограничението с 21,8% - само с процент по-малко от пазара като цяло.

”Не казвам, че е напълно оправдано, но САЩ не могат да си позволят още една „твърде голяма, за да фалира институция” да се срине. Ще настъпи огромно негодувание, ако се наложи още една такава спасителна операция”, убеден е Кофи.