Защо за бога обръщаме внимание на понижения рейтинг на САЩ от S&P?

Вбесявам се от факта, че решението на Standard & Poor’s да понижи кредитния рейтинг на САЩ може да бъде прието с нещо различно от перезрение, пише Роджър Мартин* за Ройтерс. 

Всъщност не казвам, че управляващите във Вашингтон не заслужават незабавен шамар преди истинския, който ще дойде след 15 месеца. Изумен съм обаче, че хората не си задават въпроса какво представлява тази кредитна агенция и кои са служителите, определящи рейтингите преди да им отделят и една йота внимание. Кои са тези, които определят дали рейтинга на САЩ да е ААА или АА+? Единственото сигурно е, че ако те оценяват облигации, то не би трябвало да са добри в това. Облигационният пазар е с обем от трилиони долари и дава огромни възможности. На него могат да се изкарат много пари обаче, само ако се знае нещо за риска на дадена облигация, което не е калкулирано в цената й. Така че, ако някой има някакви способности в оценяването на риска на облигациите, то той няма да работи за няколкостотин хиляди долара годишно в S&P, а за себе си, или за някоя инвестиционна банка или хедж фонд, където би правил десетки милиони на година.

Само ако сте неспособни да извличате полезна информация за фундаменталния риск на облигациите бихте приели работа в S&P. Или пък дори ако разполагате с такава информация, но нямате никаква увереност да заложите свои средства, за да я изтъргувате. И в двата случая вие сте човек, който никой не би трябвало да слуша.

Някои биха казали, че това са публични служители, както лекарите и съдиите, които оценяват облигации в интерес на обществото, въпреки че могат да изкарват много повече, ако ги търгуват. Това е доста трудно доказуемо твърдение. S&P е филиал на борсово търгуваната компания McGraw-Hill и се стреми да й помага в постигането на все по-високите тримесечни цели за печалбата. Това едва ли е средата, в която бихме открили голямо струпване на обществени служители. Да си припомним и бизнес моделът на агенцията: тя изкарва пари от тези, които й плащат, за да бъдат оценени. Преди краха от 2008 това бе страхотен бизнес, тъй като повечето институционални инвеститори имаха регулаторни изисквания да използват кредитните рейтинги в своята дейност. Те може и да смятат, че  Standard & Poor’s не притежава необходимия капацитет, но се налага да ползват услугите й. И след като клиентите нямат избор, то S&P не се тревожи особено за качеството на оценките си.

Някой би казал, че всичко това са теоретични разсъждения. Добре, да говорим с примери тогава. Какъв е успехът на Standard & Poor’s в разбирането и оценяването на дългови инструменти в САЩ? Отговор: катастрофа. Преди три години агенцията не можеше да е с по-грешни рейтинги относно щатските ипотечни облигации. Шимпанзета, хвърлящи стрелички щяха да уцелят много по-точно правилния рейтинг от тези т. нар. експерти.

Така че трябва отново да зададем въпроса: Защо за бога обръщаме внимание на понижения рейтинг на САЩ от S&P? Агенцията имаше ужасни резултати и в действителност помогна неимоверно за изпадането на правителството в дълговата криза, справянето с която сега осъжда. * Роджър Мартин е професор по стратегически мениджмънт и декан на Rotman School of Management. Той е бивш директор на Monitor Company – консултантска компания за глобални стратегии.