Фондовите пазари са в челните новинарски заглавия през последните дни. Вчера стана ясно, че немският борсов оператор Deutsche Boerse купува Нюйоркската фондова борса, създавайки компания на стойност близо 24 млрд. долара. Новината дойде малко, след като Dow Jones IA скочи над 12 хил. пункта за първи път, откакто финансовата криза се задълбочи, пише в свой коментар за New York Times колумнистът Феликс Салмън.
Тези събития привлякоха вниманието, защото на пръв поглед олицетворяват важни тенденции в американската икономика. Но истината е друга - фондовият пазар в САЩ става все по-откъснат от икономиката.
В наши дни здрав фондов пазар вече не означава здрава икономика, както показват данните за високото равнище на безработица или ниската степен на участие на пазара на труда. Това, което е добро за Wall Street, отдавна не е непременно добро за реалната икономика. Германия не купува Нюйоркската фондова борса заради нейния силно конкурентен бизнес с акции при нисък марджин, а по-скоро заради доходоносните операции с финансови деривативи.
Фондовият пазар си остава огромен: дружествата, търгувани на щатските борси, са с пазарна оценка над 17 трлн. долара и няма да изчезнат в обозримо бъдеще. Славните дни на публично-търгуваните компании, доминиращи американския бизнес пейзаж, обаче може би са отминали. Броят на компаниите, търгувани на големите местни борси, стига своя връх през 1997 г., когато те са повече от 7000, но намалява оттогава насам. Сега той възлиза на около 4000 и, като се има предвид стръмната низходяща тенденция, със сигурност ще продължи да пада.
Фондовите борси вече не мерят пулса на икономиката
Акциите сами по себе си също вече не са очевиден показател за здравето на икономиката. Иновативни американски компании като Apple и Google могат да имат пазарна оценка за стотици милиарди долари, но повечето от тях не плащат дивиденти или не осигуряват работа на много американци. Техните акции са по същество спекулативни инвестиции за хора, които правят залози за това как ще живеем в бъдеще.
Казано с други думи, докато броят на първичните публични предлагания постоянно намалява, фондовият пазар се превръща просто в място за спекуланти и алгоритми, които се борят за възможно най-голяма печалба.
Това, с което пазарът не се справя толкова добре, е основната му обществена функция: да се разпределя ефективно капитала. Apple например е изключително печеливша компания, която разполага с огромна сума пари в брой, което означава, че е малко вероятно да ползва своите високо оценени акции за извършването на придобивания. Apple не е използвала фондовите пазари за набиране на пари от 1981 г. и има много залози, че няма да го направи отново.
В същото време компаниите, в които хората най-често искат да инвестират, като Facebook и Twitter, успяват да избегнат публичните пазари изцяло чрез привличането на стотици милиони или дори милиарди долари от частни инвеститори. Не всеки може да си купи акции в тях, тъй като това е привилегия за избрани компании и физически лица с добри връзки.
Истината е, че точно този вариант предпочитат тези компании. Причината е, че акциите на частна компания не се влияят от непредвидими вълни на фондовия пазар като цяло. Главният изпълнителен директор може да се концентрира върху управлението на дружеството, а не над отговорите на безкрайните въпроси от страна на инвеститори, анализатори и пресата.
Освен това при една частна компания има много по-малък натиск за това да отговори на тримесечните цели за печалбата. Акциите им могат да се търгуват на частни пазари, а не да стават жертва на краткосрочни манипулации от страна на брокери спекуланти, които са в изобилие на публичните пазари. Освен това компании като Facebook и Twitter обожават това, че частните пазари им позволяват да избегнат голяма част от регулаторната тежест, на която са подложени публичните компании.
Краят на „американската акционерна демокрация”
Само най-големите и стари компании са доволни, че са регистрирани на публичните борси в наши дни. В резултат фондовият пазар все по-слабо отразява жизнеността и многообразието на широката икономика. Инвестициите в по-млади и по-малки компании все по-често остават привилегия само за свръхбогатия елит.
Това поставя под риск „акционерната демокрация”, която се гради бавно през последните 50 години в САЩ. Обикновени граждани, а не плутократи, контролираха корпоративна Америка, а успехът на американския бизнес донесе приходи на всеки, влагал спестяванията си на пазара през по-голямата част от следвоенния период.
Днес обаче фондовите пазари, някога в основата на американския капитализъм, бавно се превръщат в шумно странично шоу, което дава все по-оскъдни печалби. Шоуто продължава да привлича много внимание, но световната икономика все повече се откъсва от фондовия пазар, което означава, че и обикновените инвеститори изостават от нея.
03:50 | 14.09.22 г.