„Същинската“ инфлация, пробутвана от Фед, е една от най-големите заблуди в САЩ

Една от най-големите заблуди, пробутвани някога на американците е идеята, че премахването на храните и енергията от ценовите индекси дава по-ясна представа за инфлацията.

В действителност е точно обратното, пише Ъруин Келнър, главен икономист в MarketWatch.

Така наречената „същинска“ инфлация* (без разходите за храни и енергия) е изключително подвеждаща. Тя бе въведена през 70-те, за да отвлече вниманието от това, което всъщност се случваше с цените, така че Федералният резерв да може да поддържа политика на свръх ниски лихви.

Познайте? Точно за това я използва Фед и днес.

Хрумването бе на тогавашния шеф на щатската централна банка Артър Бърнс, който търсеше аргументи в подкрепа на разхлабената парична политика, за да помогне за преизбирането на Никсън през 1972.

Бърнс твърдеше, че каквато и да е сума пари, създадени от Фед, не е в състояние да произведе един бушел пшеница или един барел петрол. Техните цени, според него, зависят главно от външни фактори като времето и геополитиката. По този начин те нямали нищо общо със състоянието на икономиката.

Бърнс успява да убеди Конгреса, Бюрото за трудова статистика (което изчислява ценовите индекси в САЩ), пресата, както и икономистите, че това е правилната гледна точка относно цените. Не е изненадващо, че „същинската“ инфлация се наложи и е широко използвана и до днес.

Понастоящем Федералният резерв се фокусира върху нея, понеже е ниска, което му позволява да вложи повече усилия за съкращаване на безработицата, отколкото за намаляване на инфлацията. Както можем да предположим, тази игра се харесва и на политиците.

Изключването на храните и енергията от ценовите индекси е подвеждащо поради няколко причини.

Първо, понеже всички ежедневно консумираме храна и използваме енергия, техните цени засягат и цените на останалите стоки. Това става чрез влиянието им върху инфлационните очаквания, точно защото тези стоки са от първа необходимост.

Казано по друг начин, това, което се случва с цените на жилищата, колите и дори дрехите не е толкова важно, тъй като те не се потребяват толкова често колкото храните и енергията, и влиянието им върху инфлационните очаквания е ограничено.

Цените на много суровини вече са се повишили сериозно. Логично, фирмите калкулират тези по-високи разходи в цените на продуктите си, като някои дори започват да се запасяват, преди да са се вдигнали цените.

Облигационните пазари незабавно реагираха на този инфлационен натиск. Доходността на дългосрочните щатски ДЦК е на най-високото си ниво от близо година.

Спредът в доходността между обикновените държавните облигации и тези, които се индексират с инфлацията се е разширил до нивата си от миналия април.

Последният аргумент идва от един от учениците на Артър Бърнс – Милтън Фридмън, който многократно е заявявал, че инфлацията е преди всичко паричен феномен, каквито пари днес Фед печата с рекордни темпове.

Въпрос на време е цените на храните и енергията да се понесат нагоре заедно с другите. Тогава и „същинската“ инфлация вече няма да е от такова значение, завърша Келнър.

*Показателят е известен още и като основен индекс на потребителските цени, съответно основен индекс на производствените цени