Валутите доминираха тазгодишното заседание на Международния валутен фонд (МВФ) миналия уикенд, или по-точно две от тях – щатският долар, считан за прекалено слаб и юанът- заради липсата на гъвкавост в обменния му курс.
Зад препирните за правилната валутна политика обаче лежи едно огромно предизвикателство, а именно: как да се ребалансира световната икономика, пише в свой анализ главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Улф.
МВФ посочва, че за тази цел е необходимо да се постигне вътрешен баланс, а след него и международен.
За да се балансират вътрешно, развиващите се държави трябва да се адаптират към по-голямо вътрешно потребление, а задлъжнелите страни трябва да намалят бюджетните си дефицити.
Втората стъпка е външно ребалансиране чрез по-голяма зависимост на САЩ и други развити държави от износа и чрез по-голямо вътрешно търсене в някои развиващи се икономики, начело с Китай.
Според МВФ обаче тези корекции са трудни и протичат твърде бавно.
Самото ребалансиране също има две измерения. От една страна, развитите страни с голямо потребление и високи дефицити трябва да ограничат задлъжнялостта в частния сектор. От друга страна, обменните валутни курсове на икономиките с големи търговски излишъци и големи възможности за инвестиции, или и двете, трябва да се повишат, докато увеличението на вътрешното търсене компенсира спада на нетния износ.
Агресивната парична политика на страните, емитиращи резервни валути, особено САЩ, е елемент в двата процеса. Негативната реакция от поевтиняването на щатския долар през последните три месеца отчасти отразява неравномерното въздействие на монетарната политика на САЩ. Още повече, поевтиняването на долара засили притока на капитал към други страни, всяка от които се опитва да отклони нежеланата корекция на друго място.
Според Мартин Улф САЩ се опитва да избегне корекцията, необходима за световната икономика, като за тази цел печата долари, които се насочват към останалата част от света и повишават инфлацията там. В същото време останалата част от света също се стреми да избегне промените, като се опитва да причини дефлация в САЩ.
В тази световна валутна война ще спечели САЩ, пише Мартин Улф, заради неограничените боеприпаси, с които разполага Федералния резерв, който може да създаде неограничено количество долари.
Онова, което останалата част от света може да направи, е да се предаде и договори условията, при които да се променят номиналните обменни курсове и вътрешната политика.
Това, което ще помогне на САЩ да спечели, е фактът, че ниската и намаляваща инфлация в страната може да бъде потенциално пагубна не само за Щатите, но и за световната икономика. Още по-страшно е ако икономиката на САЩ попадне в дефлационна спирала на фона на голямата задлъжнялост в частния и държавния сектор. Според Мартин Улф лихвените проценти по американските ДЦК и инфлацията вече са поели по траекторията на Япония през 1990 г. Федералният резерв обаче иска да спре тази тенденция и заради това е сигурно, че следва ново инжектиране на пари в икономиката.
Накратко, американските политици ще направят всичко по силите си, за да се избегне дефлацията, пише Улф. Той посочва, че Федералният резерв ще продължава да печата, докато инфлацията в САЩ не стане задоволително висока. А какво ще причини с действията си на останалия свят, не е негова грижа.
Последиците за останалия свят са очевидни: политиката на Фед да печата долари ще повиши цените на дълготрайните активи и ще насърчи вливането на капитали в държави с по-малко агресивна парична политика (например Швейцария), или с по-висока възвращаемост (като развиващите се икономики). Това вече се случва, коментира Мартин Улф, за което свидетелстват прогнозите на базирания във Вашингтон институт за международни финанси.
Неговите икономисти очакват нетни външни капиталови потоци към нововъзникващите икономики от над 800 млрд. долара през 2010 и 2011 г. Те също така прогнозират масивна намеса от страна на тези страни, в стремежа им да отклонят нахлуването на нежелани долари.
Страните, към които се насочват тези капиталови потоци, били те развити или развиващи се, са изправени пред неприятния за тях за избор: да оставят валутите си да поскъпнат, което ще навреди на външната им конкурентоспособност; да се намесят на валутните пазари, за да спрат поскъпването, което ще доведе до натрупване на нежелани долари, ще застраши ценовата стабилност, а оттам ще навреди на външната им конкурентоспособност, или да ограничат притока на долари чрез въвеждането на данъци и контрол.
В исторически план правителствата са избирали комбинация от трите. Това ще се случи и този път, смята Улф.
Разбира се, Китай може да се противопостави на паричната политика на САЩ, което означава дисбалансът в световната икономика да се коригира чрез намаляване на цените на щатските стоки, за да могат те да се конкурират с китайските. Това означава Китай да постигне корекция на дисбалансите чрез дефлация в САЩ, точно както Германия прави с Гърция. Това обаче няма да се случи, категоричен е Улф, нито пък и ще бъде в интерес на Китай, защото дефлация в САЩ ще застраши световната икономика.
От МВФ са категорични - промените ще бъдат много трудни, а те едва сега започват. Според Мартин Улф САЩ ще опитат да наложат волята си чрез печатната преса, вместо да си сътрудничат с останалия свят.
20:35 | 11.09.22 г.