Два опасни мита за икономическите стимули в САЩ

Има опасност Америка да направи опасен обратен завой в икономическата си политика заради погрешните схващания относно правителствените мерки за стимулиране на икономиката, коментира MarketWatch.

В някои от случаите, лидери на републиканците умишлено изопачаваха програмите, за да насаждат съмнения относно политиките на демократите, а в други – митовете се създаваха просто от само себе си.

Ето два от най-опасните митове:

Мит 1: Програмата за облекчаване на проблемните активи на финансовите институции (TARP) и икономическите стимули са едно и също нещо

Проучванията показват, че според много американци планът на президента Обама за стимулиране на икономиката се е провалил, тъй като по-голямата част от средствата са отишли в банките от Wall Street и не са стигнали до обикновените хора.

Всъщност програмата TARP, която е на стойност 800 млрд. долара, целеше предотвратяването на банкова паника чрез отпускане на заеми на банките. Тя бе предложена от администрацията на Буш през септември 2008.

Отделният пакет от икономически стимули на стойност 787 млрд. долара бе одобрен през февруари 2009.

Сходните суми може би са една от причините за бъркането на двете програми, но тяхното предназначение бе много различно.

Пакетът от стимули бе насочен основно в четири направления:

- 288 млрд. долара в данъчни намаления, касаещи на практика всички американци, както и повечето фирми; - 145 млрд. долара бяха инвестирани, с цел дългосрочен растеж, в мостове, пътища, възобновяема енергия, високоскоростен обмен на данни и информационни технологии в задравеопазването; - 144 млрд. долара се насочиха към местните власти с цел предотвратяване на масови съкращения сред ключови служители, особено учители и медицински сестри; - 82 млрд. долара бе помощта за безработните и бедните.

Мит 2: Стимулите не са ефективни

Републиканците твърдят това сега, но не го правеха през 2001, 2002, 2003 или 2008, когато подкрепиха намалението на данъците, за да стимулират търсенето.

Проучванията сочат, че мнозинството американци мислят по същия начин, а една част дори смятат, че стимулите са влошили икономиката. Това обаче е мит.

Според критиците чрез стимулите правителството изтласква частните инвестиции, но това също е мит.

Икономиката е в рецесия точно защото частният сектор не харчи и не инвестира достатъчно, а всеки собственик на бизнес казва, че липсата на клиенти е големият проблем.

Капиталът изобщо не е монополизиран от правителството – големите компании, банките и инвестиционните фондове разполагат с огромни средства, които обаче няма къде да вложат, понеже търсенето е слабо.

Не се ли прехвърля бремето на дълговете, с които се стимулира икономиката, на нашите деца и внуци, се пита в анализа? И да, и не. Идните поколения ще трябва да плащат лихвите, но голяма част от тях те ще плащат на самите себе си, като държатели на дълговите облигации.

Разбира се, същото може да се каже за всяка друга правителствена програма. Данъчните намаления на Буш увеличиха дълга много повече от стимулите. Това направиха войните в Близкия Изток, както и намаляването на облагаемия доход с платените лихви по ипотеки.

Въпросът е да има разумен баланс между разходите и ползите от правителствените програми. Никой няма да се оплаче, че сме задлъжнели ако по този начин излезем от Голямата рецесия няколко години по-бързо.