Блокиранията заради коронавируса през април и май нанесоха огромни щети на китайската икономика. Втората по големина икономика в света отбеляза ръст от едва 0,4% през второто тримесечие в сравнение със същия период на миналата година. Това е значително по-малко от очакванията на експертите и най-ниската стойност от сериозния срив в началото на 2020 г. след първото избухване на пандемията. Икономиката се сви с 2,6% спрямо предходното тримесечие, отбелязва Ройтерс.
Данните, публикувани от Националната статистическа служба в петък, показват също, че икономиката се е възстановила през юни. Агенцията обаче признава, че основата за устойчиво икономическо възстановяване „не е стабилна". През второто тримесечие натискът върху икономиката се е увеличил значително. Допълнителен натиск оказват и нарастващите рискове от стагфлация в световната икономика, затягането на паричната политика в големите икономики и въздействието на вътрешните вирусни епидемии.
В допълнение към данните за растежа статистическата служба публикува и данни за безработицата, търговията на дребно, промишленото производство, инвестициите и цените на жилищата през юни. Търговията на дребно леко се възстанови през юни, като нарасна с 3,1% след резкия спад през май и април. Индустриалното производство нарасна с 3,9%. Експертите обаче смятат, че това са предимно ефекти на догонване.
Равнището на безработица спадна до 5,5% от 5,9% през май. Същевременно делът на безработните младежи на възраст между 16 и 24 години нарасна до рекордните 19,3%. Последното е повод за нарастваща загриженост от страна на държавното ръководство. Няма облекчение и на пазара на недвижими имоти. Цените на жилищата спаднаха с 0,1% в сравнение с предходния месец, което показва, че търсенето остава слабо.
На фона на тези рискове призивите за по-голям пакет от стимули вероятно ще станат още по-силни. В средата на май Държавният съвет, ръководен от премиера на Китай Ли Къцян, прие пакет от 33 мерки за стимулиране на икономиката. Наред с другото, те включват инвестиции в инфраструктура, улеснено кредитиране, намаляване на данъците, както и потребителски стимули за закупуване на автомобили и домакински уреди.
Премиерът Ли вижда „много несигурности“
По време на икономически симпозиум в сряда Ли похвали „бързите и решителни мерки, без да се разчита на масирани стимули". Възстановяването обаче все още не е приключило и остават „много несигурности“.
По-специално, рискът от нова вълна от коронавируса „не бива да се подценява", предупреждава Лу Тин, главен икономист за Китай в японската инвестиционна банка Nomura. Подновените забрани за достъп и други ограничителни мерки могат да затруднят производството и логистиката. Той все още вижда „значителни рискове за растежа" през втората половина на годината.
Понастоящем новият, силно заразен вариант на BA.5 се разпространява в Китай и води до подновяване на ограниченията в икономически центрове като Шанхай, Гуанджоу и Сиан. Въпреки негативните икономически странични ефекти китайските лидери твърдо се придържат към строгата си политика на нулев Covid. Това означава, че дори в отделни случаи цели сгради или дори градски квартали ще бъдат херметически изолирани. Държавният глава Си Дзинпин наскоро потвърди, че е готов да пожертва част от краткосрочния растеж, за да овладее пандемията в страната.
За разлика от първия икономически спад, свързан с пандемията, в началото на 2020 г., този път износът едва ли ще помогне на китайската икономика да се възстанови бързо, смятат експертите. Понижението в търсенето в големите икономики вероятно ще бъде „силен насрещен вятър" за китайската експортна икономика през следващите тримесечия, каза Лу.
Експертите се съмняват, че обявените досега мерки ще бъдат достатъчни за стабилизиране на икономиката, камо ли за постигане на целевия растеж от 5,5%. Според съобщения в медиите правителството планира мащабно увеличение на инвестициите в инфраструктура. Според Bloomberg държавните фондове могат да осигурят 1,1 трилиона долара държавна подкрепа за това.
МВФ призовава за оттегляне от строгата стратегия за нулеви стойности на Covid
В сряда Международният валутен фонд призова Китай да разшири фискалната си подкрепа, например чрез парични преводи, и да се откаже от драконовската си стратегия за нулев Covid, за да противодейства на забавянето на втората по големина икономика в света. МВФ също така насърчава Китай да ускори закъсняващата си кампания за ваксиниране, особено насочена към недостатъчно ваксинираното население в напреднала възраст.
Досега правителството избягваше да приеме огромен пакет от стимули, подобен на този след финансовата криза от 2008 г. По това време то противодейства на спада в износа с най-големия досега в света стимул от 587 млрд. долара. Китай се възстанови бързо от кризата, но все още страда от страничните ефекти: Икономическият растеж зависи в голяма степен от (държавните) инвестиции.
Всъщност ръководството около Си Дзинпин искаше да се откаже от този „фиктивен растеж" и да развие вътрешното потребление, за да подкрепи икономиката. Но несигурното положение на китайската икономика в резултат на повтарящите се блокирания без предвидим край, както и охлаждането на световната икономика, провалиха този план, поне засега.
11:01 | 14.09.22 г.