Водещите борсови индекси в Азиатско-Тихоокеанския регион останаха без единна посока в четвъртък, а китайските показатели бяха сред най-големите печеливши, след като няколко централни банки затегнаха паричната политика, а надеждите за стимули от китайските власти нараснаха, пише CNBC.
Показателят Shanghai composite нарасна с 1,22% до 3225,64 пункта, докато измерителят Shenzhen component се увеличи с 1,26% до около 11 714,62 пункта.
В сряда китайското правителство заяви, че свиването на изискванията за капиталови резерви ще бъде използвано "в подходящ момент, за да бъде повишен кредитният капацитет на банките".
Междувременно страната преминава през най-лошия си пандемичен период от пролетта на 2020 г. насам заради бързоразпространяващият се омикрон щам на заразата. Според Дейвинг Уон, старши инвестиционен стратег в AllianceBernstein, сегашното блокиране на няколко китайски града сериозно ще навреди на икономиката на страната.
Хонконгският бенчмарк Hang Seng нарасна с 0,67% до 21 518,08 пункта. Акциите на CNOOC, листнати на борсата в града, поскъпнаха с около 1%.
В Япония измерителят Nikkei 225 добави 1,22% към стойността си, достигайки 27 172 пункта, докато индексът Topix се увеличи с 0,95% до 1908,05 пункта.
Заместник-гуверньорът на Японската централна банка (ЯЦБ) Масазуми Вакатабе заяви по-рано през деня, че Япония вече не страда от дългия период на ценови понижения.
Австралийският показател S&P/ASX 200 нарасна с под 1% до 7523,40 пункта.
Данните в четвъртък показаха, че новооткритите работни места в Австралия през март са били по-малко от прогнозираното, а безработицата се е задържала на 13,5-годишно дъно.
Южнокорейският индекс Kospi остана почти без промяна на ниво от 2716,71 пункта, докато индексът Straits Times е на червена територия с понижение от около 3%.
Индексът на MSCI за акциите от Азиатско-Тихоокеанския регион извън Япония записа повишение от 0,43%.
Борсите в Индия са затворени заради отбелязването на национален празник.
Южна Корея и Сингапур поведоха ятото ястреби* в Азия в борбата срещу инфлацията, повишавайки основните си лихви в четвъртък, след като регулаторите в Канада и Нова Зеландия също затегнаха паричната си политика ден по-рано.
В четвъртък южнокорейският регулатор изненадващо увеличи лихвата, докато повечето икономисти очакваха финансовата институция да не прибързва с вземането на решения, докато не бъде назначен нов гуверньор. От банката обаче се оправдаха с рекордната инфлация, достигнала 10-годишен връх, изчакването не е било опция.
Сингапур също затегна паричната си политика за трети път за последните шест месеца, което влияе повече на валутата ѝ, отколкото на лихвите. Причината са били рисковете от войната в Украйна.
Световният бенчмарк Брент поевтинява с 0,67% до 108,05 долара за барел, докато цената на американския суров петрол West Texas Intermediate (WTI) също намалява с под 1% до 103,53 долара за барел.
Доларовият индекс се понижи от нивото си над 100 пункта, падайки до 99,599 пункта. Един щатски долар се обменяше срещу 125,26 японски йени, а австралийският долар се разменяши срещу 0,7451 щатски долара.
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.
15:57 | 04.09.22 г.