Китай е единствената голяма икономика, която все още има директна линия към бързо изолираната Русия – но натискът върху Пекин да промени това все повече нараства, пише Politico.
Само седмици, след като двете страни подписаха партньорско споразумение „без ограничения“, сега Китай няма друг избор, освен да пренастрои позицията си върху двустранната търговия и макроикономиката с Москва, след като президентът Владимир Путин започна война срещу Украйна.
Макар че Пекин все още иска да разчита на Москва като на дългосрочен стратегически партньор срещу глобалното влияние на САЩ, той без съмнение ще бъде предпазлив към международната реакция, ако избере мерки, които може да се приемат за одобрение на агресията на Путин, смятат експерти.
Китайските компании също няма да са склонни да търгуват със и да инвестират в страна, която е отрязана от голяма част от световната икономика.
В понеделник руската рубла се срина с 30% след координиран пакет санкции на западните съюзници, които ограничиха способността на Руската централна банка да се възползва от валутни резерви за 630 млрд. долара и я отразяха от SWIFT – най-голямата мрежа за финансови съобщения в света.
Китайските политици засега се фокусират по-малко върху способността си да помогнат на Русия, отколкото върху това да коментират по-общо влиянието на санкциите върху руската и европейските икономики. В същото време Китайската централна банка засега не дава сигнали за статута на руските валутни резерви или линиите за валутен суап.
Около 13% от валутните резерви – или около 77 млрд. долара – са били в китайски активи към юни 2021 г., показват последните данни на Руската централна банка. Москва може да се опита да продаде тези активи, за да подкрепи ликвидността си.
„Китай ще бъде много внимателен как ще подкрепи руската икономика. Рисковете за Китай са огромни“, коментира Макс Зенглайн, главен икономист в берлинския мозъчен тръст Merics.
Дори експерти, свързани с китайското правителство, са песимистично настроени за бъдещето на руската икономика след последния кръг санкции.
„На фона на финансовите санкции и контрола върху износа бизнес средата в Русия ще се влоши още повече, а международните инвеститори със сигурност ще свият бизнеса си в Русия и ще напуснат руския пазар“, пише в своя статия Хан Ичен, специалист по Евразия в China Institutes of Contemporary International Relations.
Цената на войната
Съвсем скоро Пекин ще трябва да обмисли исканията, отправени от Руската централна банка, която е изправена пред най-слабата си ликвидност от края на Студената война. Ключовият въпрос за китайските лидери е дали искат да изглежда сякаш финансират военните разходи на Путин.
„Когато Русия погледне къде в чужбина резервите ѝ още не са замразени, това няма да е Европа, няма да е САЩ, това ще е Китай. Но за да се стигне до това, е нужно политическо решение на Китай да окаже сериозна помощ“, казва Джонатан Хакенбройх, специалист по политиката на санкции в European Council on Foreign Relations.
“Ако се сметне, че Китай подкопава санкциите на Запада, той трябва да разбере, че ще се изправи пред силна позиция от обединена Европа, САЩ и Япония, което бързо може да постави Китай в по-неудобна позиция“, добавя Зенглайн.
Централните банки на Русия и Китай установиха линии на валутен суап, след като Западът наложи санкции върху Русия заради анексирането на Крим през 2014 г. - в момента, в който Китай също искаше да разшири глобалната употреба на валутата си, за да оспори силната позиция на долара.
Година по-късно Китай стартира Трансграничната система за междубанкови плащания CIPS – много по-малка алтернатива на белгийската SWIFT. Тя включва 1280 финансови институции по света спрямо 11 хил. за SWIFT.
Проблемът е, че нито руснаците, нито китайците смятат валутата на другите за полезна. В началото на февруари Русия и Китай договориха сделка за природен газ в евро, а не в собствените си валути.
Макар че рублата в момента е на ръба, китайският юан е много по-силна международна валута. Над 40% от глобалните плащания се извършват в долари, а юанът формира едва 2%.
„В момента в Русия хората се редят на опашки, за да изтеглят депозитите си в рубли, в долари и в евро, но не и в юани“, казва Ика Корхонен, ръководител на Института за развиващи се икономики към Финландската централна банка. „Фактът, че Руската централна банка има сравнително голям дял в китайски юани може всъщност да не е от голяма полза“.
преди 2 години Енергетическата криза е ясно, че е спретната от Путинския Газпром. А и определено сме на правилната страна, на страната на която е целият свят срещу обезумялото имперско джудже. Аман от путински опорки. ЕС беше мек и слаб, но вече не е нито Micro, нито soft и азиатската орда ще го усети скоро. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години И на каква точно информация се базира това мнение? Дай инфо да видим? Не твърдя за какво точно ниво на оцеляване става дума, но за базово оцеляване и кретаща икономика имат достатъчно ресурси. Аз също НЕ мисля, че ще се жертват както казваш ти, просто си давам мнението защо Китай пази относителен неутралитет към момента. Рано или късно обаче, ще им се наложи да вземат страна. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Не си струва усилията. Барем някой да беше дал поне един аргумент с някакви факти или пък линк със статистика, нещо конкретно да ти отговори защо ти(или пък аз) не сме прави, а те единствено само злобни нападки. Бива компле.ксарщина ама това на нищо не прилича. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Много благодаря за милото определение! И ти и твоят приятел(знаеш кой) така и не разбрахте, че като обиждате хората на лична основа показвате единствено и само тежки комплекси. Благодарение на биткон куката съм милионер пък вие ми се подигравайте. Много е забавно! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Пишеш глупости. В момента в БВП на Русия частта на нефта е 9%, а на природния газ 5%. Дялът на износа на енергоресурси на световния пазар гони 40%. Та кой, аджеба, се е нахендрил на руската енергетическа игла? Пълното спиране на този износ би свило БВП с 14%, но това по определение е невъзможно, защото пазарите не са само европейски или американски. За останалите стоки на експорт ме мързи да хабя клавиатурата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Ликвидират ли Мечката, следващият е Драконът. И това се знае много добре. Какво мислят враговете на Китай и какво мислят самите китайци, това са две съвършено различни неща. И едва ли Китай се нуждае от съвети на човечета, които на равно място си организираха щура енергетическа и икономическа криза. ЕС е по-слаб от всякога и сега може да му се случи случка, в която евроgейците никога не биха повярвали, че е възможна. Лошото е, че ние пак сме на грешната страна, както винаги. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Китай не може да се самоиздържа както твърдиш. Това е една голяма лъжа. Няма необходимите ресурси, основно енергоносители, нито суровини или достатъчно напреднали собствени технологии, нито съюзници. Има само врагове и тотална зависимост от световният пазар. Дали ще ги жертва някой ден за някаква глупава кауза предстои да видим, но все още силно се съмнявам. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години абе ти верно си краййно тъъъп, сега почвам да сгрявам защо си лапнал и биткон куката! русия щяла да си преориентира износа... износа на кво ? на война ли ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години колко па да е тежък тоя избор... избираш да се метнеш от 20 етаж или да останеш жив и здрав. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години В СССР 25% от използваните продукти бяха внос, а останалите 75% обезпечаваше съветската икономика. Същите цифри са относими днес за Русия, но с обратен знак - 75% от всичко в страната е внос. Знаеш съдбата на Съветския съюз и не е трудно да си представим тази на Русия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар