Америка - по-силна, отколкото изглежда

Версията след 1990 г. на проекта от 1945 г. удари стената, когато Русия и Китай категорично отказаха да приемат американската визия за света след Студената война. Тъй като американското мнение все повече се разделя относно основните елементи на нашата стратегия за изграждане на световния ред, вариращи от свободната търговия през глобалните гаранции за сигурността до мястото на въпроси като изменението на климата и правата на ЛГБТИ общността в американската външна политика, става все по-трудно за президентите да наберат вътрешна подкрепа за енергична външна политика дори когато глобалната ситуация става мрачна.

Но песимизмът лесно бива преувеличаван. Историята не започва през 1945 г., а и имаше важни структурни причини, поради които и Великобритания, и САЩ бяха в състояние да изградят и защитят една либерална капиталистическа световна система, която в някои отношения датира от войните през 17-ти век между Великобритания и Франция. Британският модел на либерално и пробизнес общество у дома, фокусирано върху глобалната търговия и морската мощ, се оказа здрав и издръжлив. Луи XIV, Наполеон, кайзер Вилхелм II, Адолф Хитлер, имперска Япония и Съветският съюз се опитаха да разрушат развиващата се англо-американска световна система. Всички те останаха в историята и разтърсиха световния ред из основи. Но все пак не успяха.

Факторите, допринасящи за дългосрочния успех на англо-американския ред, все още са налице. Отвореното общество и конкурентният бизнес климат насърчават технологичния прогрес и икономическия растеж, които са в основата на нашата външна политика. Като глобална морска сила, заинтересована да попречи на големите сухопътни сили да доминират в Европа или Азия, американците са естествените съюзници на по-малките държави, които се стремят да се защитят от амбициите на целящи хегемония страни като Китай и Русия. Агресивната китайска политика в Индо-Тихоокеанския регион засили съюзите на САЩ там, а заплахите на Русия към Украйна вдъхват нов живот на НАТО и напомнят на европейците защо Вашингтон, с всичките му кусури, е добър съюзник.

Уинстън Чърчил (британски премиер в периодите 1940-45 и 1951-55 г.) се готвеше за войната срещу Хитлер, като изучаваше военния и дипломатическия път, по който неговият предтеча Джон Чърчил (британски генерал и държавник, 1650-1722) е победил Луи XIV. Теодор Рузвелт (американски президент в периода 1901-1909 г.) се е занимавал сериозно както с американската, така и с британската история, което прави и неговият братовчед Франклин (президент на САЩ в периода 1933-1945 г. – бел. прев.). За съжаление, американската образователна система през последните десетилетия се отнася с подозрение и презрение към изучаването на основите на американския успех. Американците, които се опитват да се подготвят за битките на нашата епоха, биха направили добре да подновят запознанството си с историята на световната система, която отново са призовани да защитават.