Кризата в Украйна засилва търговските връзки между Китай и Русия

Търговията между Китай и Русия достига нови върхове, тъй като търканията между Москва и Запада сближават двете страни, пише Nikkei Asia Review.

Оборотът между Китай и Русия достига рекордните 146,88 млрд. долара през 2021 г., което представлява ръст от 35,8% спрямо предходната година, според последните данни от Главната митническа администрация на Китай.

Въпреки че Москва все още не е публикувала окончателната си търговска оценка, нейният търговски представител в Китай Алексей Дахновски заяви пред държавната агенция РИА-Новости по-рано този месец, че цифрата наистина се очаква да надхвърли 140 милиарда долара.

Следващия месец руският президент Владимир Путин ще присъства на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин и да се срещне с китайския президент Си Дзинпин. Очаква се лидерите да подпишат редица мащабни политически и икономически сделки, включително и окончателен договор за газопровода „Силата на Сибир 2“. 

Според анализатори противопоставянето между Русия и Запада относно Украйна, което може да доведе до нови санкции срещу Москва, вероятно ще заздрави още повече връзката на Кремъл с Пекин.

Артьом Лукин, професор по международни отношения в Далекоизточния федерален университет, заяви пред Nikkei, че руските служители вероятно се консултират с китайските си колеги как да смекчат потенциалното въздействие на новите западни санкции. Неотстъпчивостта на Кремъл, според експерта, показва, че Москва знае, че може да разчита на Пекин за подкрепа.

„Мисля, че Путин вероятно е получил някои гаранции от Си, че ако избухне криза около Украйна и Западът наложи големи санкции срещу Русия, тогава Китай ще застане рамо до рамо с Русия“, коментира Лукин.

През последното десетилетие Москва и Пекин се опитаха да подобрят политическите си връзки с по-голямо икономическо сътрудничество. Търговията между двете страни се е увеличила със 167% от 2010 г. насам, с особено силен ръст през последните няколко години. Увеличаването на търговията беше подпомогнато от поредица от енергийни проекти, като газопровода „Силата на Сибир“ на стойност 55 млрд. долара, газопровода „Източен Сибир-Тихия океан“ на стойност 25 млрд. долара и завода за преработка на газ в Амур на стойност 13 млрд. долара.

Русия и Китай се ангажираха да увеличат търговския си оборот до 200 милиарда долара до 2024 г.

Консултантската фирма Dezan Shira & Associates прогнозира, че нарастващото геополитическо напрежение ще подхрани инерцията към постигането на тези цели.

„Ако срещу Русия бъдат наложени допълнителни търговски санкции, Москва ще трябва да се обърне за доставки към други страни, като Китай е един от вариантите“, изтъкват от компанията.

Това не е абстрактна възможност. През последните седмици както САЩ, така и Европейският съюз (ЕС) заплашиха Русия с нови санкции поради натрупването на руски войски по границата с Украйна. Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън изрази загриженост, че това е знак, че Русия се готви да нахлуе в своя съсед още през следващия месец.

По-рано тази седмица Байдън заяви, че очаква „Русия да се намеси в Украйна“ и заради това Москва ще плати „висока цена сега, в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план“.

Администрацията на Байдън също заплаши да приеме мерки за контрол на износа, които ще намалят достъпа на Русия до американски технологии и ключови компоненти.

Отделно външните министри на ЕС предупредиха Москва миналия петък, че блокът ще преследва „надежден“ отговор на всяка руска военна намеса в Украйна. 

Според Лукин фокусът на Кремъл към Китай може да помогне на Русия да намали щетите при нови западни санкции.

Първо, Русия ще трябва да разработи план за обработка на трансгранични плащания с Китай, в случай че Москва бъде блокирана от базираната в Белгия международна банкова система SWIFT. Второ, Русия може да замени някои западни високотехнологични продукти с китайски.

„Очевидно Китай не може да замени всичко, но в много области Китай предлага сериозна алтернатива на западните продукти“, смята Лукин. "Ако бъдат въведени санкции, Русия няма да има друг избор, освен да разшири търговията с Китай - дори ако китайските продукти в определени области имат по-висока цена и по-ниско качество“, добавя той.

Все пак Лукин оспори идеята, че нарастващата икономическа зависимост на Русия от Китай непременно ще доведе до това, че Москва ще пожертва своята външнополитическа независимост. Той отбеляза, че въпреки че търговията на Русия със страните от ЕС се движи при около 40% от общата ѝ през последните години, това не е подтикнало Кремъл да следва по-смирен подход към Запада.