Китай отчита умерени темпове на икономическо възстановяване през второто тримесечие, а признаците на мудност във втората по големина икономика в света предизвикват очакванията за по-голяма политическа подкрепа.
В сравнение с първото тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) на Китай е нараснал с 1,3% за периода април-юни в сравнение с ръст от 0,4% през предходното тримесечие, съобщават от Националното статистическо бюро на Китай, съобщава FT.
Икономистите очакваха ръст от 1 до 1,2% за тримесечието.
Годишният растеж на БВП на Китай за второто тримесечие достига 7,9%, което е сериозно забавяне в сравнение с отчетения през първото тримесечие растеж от 18,3%. Силният ръст в началото на годината отразява спирането на икономическата активност в началото на 2020 г. след избухването на пандемията в централен Китай и мерките за блокиране в цялата страна.
Публикуването на данните идва в напрегнат момент за икономическите плановици в Китай, когато се опитват да балансират финансовата стабилност с растежа. Лиу Айхуа, говорител на статистическото бюро, коментира пред журналисти, че икономиката е продължила да се „възстановява стабилно“, но предупреждава, че отскокът е „небалансиран“.
„Трябва също така да сме наясно, че коронавирусът продължава да мутира в световен мащаб и външните нестабилности и несигурности изобилстват“, допълва Лиу.
Признаците за натиск върху възстановяването на Китай предизвикват спекулации, че Пекин ще засили политическата подкрепа, за да подкрепи доверието и заетостта.
Емитирането на облигации със специално предназначение, използвани от местните власти за финансиране на инвестиции в инфраструктура, е с 50% по-малко през първите пет месеца на годината в сравнение със същия период на 2020 г. Уън Джун, икономист от Китайския център за международни икономически обмени, посочва, че тази тенденция е тревожна.
„Фискалната политика трябва да бъде разхлабена“, казва той. „Емитирането на държавен дълг и инвестициите в инфраструктура са тясно свързани“, допълва икономистът.
Китайското правителство се насочва към целогодишен ръст от поне 6 процента, който повечето анализатори очакват да бъде постигнат лесно с ускоряването на икономическото възстановяване. „Годишната цел за растеж е достижима“, казва Джаопин Джу от JPMorgan Asset Management. „Въпреки това дългосрочният растеж на кредитите остава слаб, тъй като правителството прилага политики за контрол на задлъжнялостта“, допълва той.
Китайският премиер Ли Къцян отново потвърди тази седмица дългогодишния ангажимент на правителството да се въздържа от мерки за „стимул, подобен на наводнение“. Всяко подобно разхлабване заплашва да подбие политиките, въведени за намаляване на задлъжнялостта и справяне с поредица от неизпълнения на облигации в края на миналата година.
Китай, първата голяма икономика, излязла от мерките за блокиране през миналата година, е наблюдаван отблизо от други икономики, които се борят с крехки възстановявания и последиците от кризата.
Износът на страната през по-голямата част от тази година надмина пазарните очаквания, засилен от САЩ и части от Европа, облекчаващи мерките за социално дистанциране и връщащи се към растеж.
Само че разпространение на варианта делта на коронавируса постави под съмнение външното търсене през втората половина на годината. Китай също така държи границите си затворени, тъй като продължава да прилага „нулев Covid“ подход към пандемията.
Джулиан Еванс-Причард, икономист от Capital Economics, коментира, че свързаният с пандемията бум в Китай „изглежда е достигнал връх“ и отбелязва, че на тримесечна база растежът на БВП все още е четвъртият най-слаб от 2010 г. насам.
Производителите в Азия също са заслепени от рязкото повишаване на цените и внезапните ограничения на предлагането, които удрят важни ресурси, използвани от индустрията. Забавянето на доставките и недостигът на суровини също пораждат опасения от прекъсвания.
Смесените настроения за вътрешното потребление на Китай също повдигат някои опасения относно здравето на сектора на услугите.
07:57 | 14.09.22 г.