Икономиката на Турция продължава да расте със силни темпове тази година. Експанзията обаче се постига за сметка на ценовата и валутната стабилност, пише Bloomberg.
Турция изпреварва всички страни от Г-20, с изключение на Китай, през първото тримесечие, след като регистрира известно забавяне, когато настъпи пандемията. Това беше подсилено от стабилното потребление на фона на натиска на правителството за намаляване на лихвените проценти и стимулиране на кредитирането.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на Турция е нараснал със 7% за периода януари-март спрямо година по-рано и с 1,7% спрямо последните три месеца на 2020 г., показват националните данни. Консенсусната прогноза на икономисти, анкетирани от Bloomberg, беше за 6,3% ръст в сравнение със същия период на 2020 г.
Потреблението на домакинствата, което се оценява на около две трети от икономиката, продължава да бъде един от основните двигатели на растежа. То нараства със 7,4% на годишна база.
Износът се увеличава с 3,3% на годишна база. Вносът обаче спада с 1,1%, което сочи забавяне на потреблението.
Бруто образуването на основен капитал – мярка за инвестициите на бизнеса, нараства годишно с 11,4%. Държавните разходи отчитат ръст от 1,3% след скок от 6,6% през предходното тримесечие.
Според данните за икономическия растеж в Турция има „илюзия за обменния курс“, според Енвер Ерджан, главен икономист в базираната в Истанбул Tera Yatirim. Той отбелязва, че БВП на глава от населението в щатски долари е спаднал с близо 40% от 2013 г. до около 7700 долара миналата година и допълва, че икономическият модел на страната в момента не е устойчив, тъй като растежът се движи главно от потреблението, подкрепено от държавни разходи и заемни кампании.
„Това става за сметка на лирата и ценовата стабилност“, казва той.
Правителството подтикна банките да увеличат кредитирането, за да помогнат на бизнеса и потребителите да излязат от спешната помощ заради Covid-19 през миналата година. Този тласък на растежа отслаби валутата с 20% миналата година и запази двуцифрената инфлация.
Валутата изгуби още 10% спрямо долара през първото тримесечие, особено след като президентът Реджеп Тайип Ердоган уволни предишния управител на централната банка през март, който се опитваше да възстанови доверието в институцията. Това бързо обърна ентусиазма на инвеститорите.
През второто тримесечие може да има ограничен спад в темповете на растеж. Несигурността по отношение на паричната политика затруднява оценката на рисковете. Очакванията са растежът да е около 5,5% за 2021 г.
Данните разкриват предизвикателството пред новия управител на централната банка, тъй като той се стреми да възстанови ценовата стабилност, без да охлажда икономиката преди общите избори през 2023 г.